Новини от последния час | BGvesti.eu

BGvesti.eu – Новините днес от България и света, Бизнес, Борси, Шоу, Спорт, Технологии

Умиращата евразийска мечта на Русия

Войната в Украйна има и друг, по-малко видим отзвук: интеграционните проекти на Кремъл са в състояние на разпад

Руският мултилатерализъм се разпада. Пукнатините, които винаги са били видими в доминираните от Кремъл групировки на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) и Евразийския икономически съюз (ЕАИС), сега стават все по-явни.  

seo blog7

Непосредствената причина е агресията на Русия срещу Украйна, която оголи и допълнително изостри присъщите на нейните регионални инициативи слабости и лични интереси. Географският обхват на тези организации е зашеметяващ – от Кавказ до таджикско-киргизката граница – но самият размер на засегнатия район само подчертава разпиляната сила и целенасоченост на Русия. 

След решителната си победа във втората война в Нагорни Карабах през 2020 г. Азербайджан прибегна до по-настъпателна стратегия спрямо своя съсед и дългогодишен съперник Армения. Военно по-силен, той се опитва да наложи своите правила на играта на отслабения си съсед, пише в свой анализ за CEPA Емил Авдалиани, професор в European University и директор на отдела за близкоизточни изследвания в грузинския мозъчен тръст Geocase. 

Предполага се, че Русия е защитник на Армения и разполага със средства за намеса чрез ОДКС, където Армения членува, а Азербайджан не. Член 4 на ОДКС (неясно огледало на член 5 на НАТО) гласи:

“Ако някоя от държавите, страни по договора, бъде подложена на агресия от страна на която и да е държава или група държави, това ще се счита за агресия срещу всички държави страни по този договор. В случай на акт на агресия срещу някоя от държавите участнички всички останали държави участнички ще предоставят необходимата помощ, включително военна помощ…”

See also  ЕС обмисля отлагане на намаляването на употребата на пестициди

И все пак Кремъл отново и отново остава глух за исканията на Армения ОДКС да изпълни задълженията си. Русия твърди, че Нагорни Карабах не е арменска територия и следователно задължението за сигурност на ОДКС не трябва да се прилага. Дори когато Азербайджан бомбардира арменски градове дълбоко в страната и далеч от самия Карабах, Русия просто изпрати мисия за установяване на фактите в Южен Кавказ.

гръцки преводач Добрич

Посланието беше ясно – Русия не само не желаеше, но и не можеше да се притече на помощ на Армения. Разбираемо е, че това накара Армения да постави под въпрос основите на своята сигурност; ако Кремъл вече не възнамерява да изпълнява задълженията си, какъв е смисълът от дългогодишната ѝ зависимост? Официалният съюз между двете страни беше подписан още през 90-те години на миналия век. По онова време Южен Кавказ беше съвсем различно място – Русия беше много значима сила, с разположени в региона военни сили и добре запозната с него, докато Армения беше завладяла Нагорни Карабах в първата война за района през 1988-94 г. 

Основното мислене в Армения през десетилетията след това беше, че членството в ОДКС и съюзът ѝ с Русия ще балансират оста Азербайджан-Турция. Това се оказа сериозна грешка. Оказа се, че Русия цени отношенията си с Азербайджан поне толкова (ако не и повече), колкото тези с Армения. 

ОДКС се сблъска с предизвикателства и на други фронтове. През септември, когато членовете и кандидатите за членство в доминираната от Китай Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) се срещнаха в Самарканд, Таджикистан предприе трансгранично нападение срещу съседен Киргизстан. И двете страни са членки на ОДКС и президентите на двете републики присъстваха на срещата на върха. Путин не реагира, както и ОДКС. В този момент Киргизстан се оттегли от планираните военни учения на организацията и открито се оплака от нейната неадекватност. 

See also  Борис Джонсън призова Саудитска Арабия да увеличи производството на петрол

Основната причина за тези две географски несъвместими събития беше една и съща. Съдбата на Русия става все по-неясна в някогашното съветско пространство – област, която Кремъл обича да нарича притежателно близкоизточна.

Проблемите с многостранните проекти на Русия са още по-дълбоки. Друг евразийски интеграционен проект – ЕАИС, създаден през 2015 г. и вероятно смятан за „бебето“ на Владимир Путин, също изпитва дълбоки проблеми. Недостатъците на организацията, в която членуват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия, са се зародили много преди 2022 г., като Русия е най-голямата и диктува условията на другите държави членки. Но откакто започна инвазията, разногласията се задълбочиха.

Членовете на ЕАИС се оплакват, че не са защитени и са жертви на икономическия „егоцентризъм“ на Русия. Последните примери включват прекъсване на петролопровода за износ за Казахстан без почти никакво предупреждение, натиск върху мигрантите от Централна Азия в Русия, които осигуряват важни парични преводи за родните си страни, и едностранни искания за намаляване на търговските бариери без почти никаква реципрочна мярка.  

Последиците от подобно поведение са дълготрайни. Наскоро Казахстан блокира руския износ на зърно за Централна Азия и Китай. Той също така си постави за цел да разработи нови транзитни маршрути, за да заобиколи Русия през Каспийско море и Южен Кавказ. Изнесените количества все още са малки, но тенденцията е очевидна: по-малка зависимост от Русия в икономически и географски план. Високопоставени руски служители се нахвърлиха върху Казахстан, обвинявайки го в умишлено подкопаване на ЕАИС.

Междувременно ЕАИС и ОДКС са в предсмъртно състояние и няма признаци, че ще добавят нови членове. Едва ли ненадеждността и икономическият егоизъм са основните притегателни сили за потенциалните членове.  

See also  Унгария се обяви и срещу въвеждането на минимален глобален данък в ЕС

Упадъкът на руските многостранни усилия може да отбележи края на постсъветската ера в Евразия. Кремъл усеща как влиянието му изтънява, гарнизоните му са лишени от хора заради войната в Украйна, търговията му е оплетена от санкции, докато Южен Кавказ и Централна Азия обмислят перспективите със съперници. Започва нов период, в който Русия се превръща само в един от многото играчи, заедно с Турция, Китай и Иран; никой от тях не е непременно враг на Русия, но всеки от тях има свои собствени интереси, които да преследва.

Това открива и възможности за по-голямо участие на Запада в Кавказ и Централна Азия. При по-малък натиск от страна на Русия външните участници са по-желани. Финансовата подкрепа ще бъде от решаващо значение, но не по-малко важно е развитието на инфраструктурата, за да се заобиколи Русия.  

В това отношение посещението на председателя на Европейския съюз (ЕС) Шарл Мишел в Казахстан е обещаващ сигнал, както и неотдавнашното пътуване на Оливер Вархели в Грузия, обобщава Авдалиани. 

Източник: