Международният валутен фонд (МВФ) леко повиши прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт на България за 2021 г. Според последния доклад World Economic Outlook, посветен на глобалната икономика, растежът в страната ще достигне 4,5% тази година. В предишната си прогноза от април фондът посочи, че очаква ръст от 4,4%.
Прогнозата за икономическия растеж на България се запазва без промяна за 2022 г. – 4,4%.
По отношение на инфлацията обаче корекцията в прогнозите е доста по-рязка. МВФ очаква потребителските цени в България да се повишат с 2,1% през настоящата година и с 1,9% през следващата. За сравнение, предишните оценки бяха за ръст от съответно 1,0% и 2,0%.
Фондът очаква и безработицата в страната да се увеличи спрямо предишния си доклад и през 2021 г. да стигне 5,2% (спрямо 4,8% в предишния доклад) и 4,7% (спрямо 4,4%) през 2022 г.
Що се отнася до глобалната икономика, очакванията са тя да се разрасне с 5,9% през 2021 г. и с 4,9% през 2022 г. (с 0,1 пр.п. по-ниско спрямо актуализацията на доклада от юли).
Низходящата корекция за 2021 г. отразява понижаване на очакванията за развитите икономики – отчасти заради проблеми в доставките – и за развиващите се страни с ниски доходи, до голяма степен заради влошаващата се пандемична динамика, казват от фонда. Това отчасти се компенсира от по-силните краткосрочни перспективи сред някои изнасящи суровини нововъзникващи пазари и развиващи се икономики. Заетостта като цяло се очаква да продължи да дърпа назад възстановяването в производството, се твърди още в доклада.
След 2022 г. прогнозите са глобалният растеж да достигне умерени нива от около 3,3% в средносрочен план.
Що се отнася до по-големите икономики, фондът снижи прогнозата си за 2021 г. за САЩ с цял процентен пункт до 6% основно заради ограниченията в доставките, но я повиши за 2022 – до 5,2% от 4,9%.
По отношение на Китай МВФ очаква темп на растеж от 8% тази година и 5,6% през 2022 г., което е с по 0,1 пункта по-ниско спрямо предишните прогнози.
Очакванията за еврозоната са икономиката да се разшири с 5% тази година спрямо 4,6% в предишната прогноза. Перспективите за 2022 г. се запазват без промяна – 4,3%.
Прогнозите за Япония, Великобритания, Германия и Канада също са снижени за тази година, но са повишени за 2022 г.
Основната инфлация се ускорява бързо в САЩ и в някои нововъзникващи и развиващи се икономики, казват още от фонда. В повечето случаи забързващата се инфлация отразява свързани с пандемията несъответствия между търсенето и предлагането и по-високите цени на суровините спрямо ниските им нива отпреди година.
Като цяло се очаква ценовият натиск да отслабне през 2022 г. В някои нововъзникващи и развиващи се икономики обаче той ще се запази заради по-високите цени на храните, закъснели ефекти от по-високите цени на петрола и обезценяване на валутите, което води до поскъпване на вносните стоки. Голяма несигурност обаче виси над перспективите пред инфлацията – основно идващи от посоката на пандемията, продължителността на прекъсванията в доставките и как инфлационните очаквания може да се развият в тази среда, подчертават от МВФ.
Фондът предложи известно облекчение за инвеститорите, които се опасяват от стагфлация. Според фонда инфлацията ще се върне към 2% в развитите икономики до средата на 2022 г., след като достигне пика си през последните месеци на тази година. Нововъзникващите и развиващите се икономики обаче ще станат свидетели на ръст на потребителските цени от 5,5% през тази и 4,9% през следващата година.
Като цяло фондът предупреждава, че инфлационните рискове са „в посока нагоре“, а тези за растеж „са надолу“.
МВФ изчислява, че брутният вътрешен продукт на развитите икономики ще се върне на предпандемичните си нива през 2022 г. и дори ще ги задмине с 0,9% през 2024 г. За сравнение, фондът очаква нововъзникващите и развиващите се икономики да останат под прогнозата от преди пандемията с 5,5% през 2024 г.
Несъответствието се дължи основно на различията в достъпа до ваксини и политическата подкрепа. Около 60% от хората са ваксинирани срещу Covid-19 в богатите страни, но този процент е под 5 в страните с ниски доходи, казва фондът.
В дългосрочен план фондът смята, че ако Covid-19 има продължително влияние, това може да намали глобалния БВП с 5,3 трлн. долара през следващите пет години спрямо текущите прогнози. Това може да бъде компенсирано, ако правителствата засилят усилията си за равен достъп до ваксини.