Дясно-националистически партии правят правителства в редица страни на ЕС
Когато френски министър сравни италианския националистичeски премиер Джорджа Мелони миналата година с лидера на френската крайна десница, тя се обади на президента Еманюел Макрон, за да се оплаче. Мелони била толкова вбесена, че френският лидер се почувствал длъжен да изпрати емисар в Рим, за да я успокои, свидетелстват източници, запознати с разговорите, пред Reuters.
Посланието на италианския премиер към Макрон било ясно: тя не е италианска версия на Марин Льо Пен.
Гневът на Мелони илюстрира дълбочината на разделенията в рамките на европейската националистическа десница, която може да попречи на нейните усилия да спечели повече власт на ниво ЕС въпреки рекордната подкрепа преди изборите за Европейски парламент през юни, според източници, запознати със стратегията на техните партии.
Прочетете още: Прогноза: Биткойн ще поскъпне до $170 000 през 2025
Проучванията предричат, че европейските националистически и евроскептични партии ще спечелят рекорден брой гласове през юни. Очаква се гласоподавателите да накажат водещите партии за това, че не успяват да защитят домакинствата от високата инфлация, да ограничат имиграцията и да осигурят достойни жилища и здравеопазване.
Модел, конструиран от Европейския съвет за външни отношения (ECFR), политически мозъчен тръст, използващ социологически проучвания от страните от ЕС, прогнозира през януари, че популистка дясна коалиция на християндемократи, консерватори и радикална десница може на теория да се появи с мнозинство в Европейския парламент за първи път в историята. Но перспективата за възникването на единен мощен блок, обхващащ крайната десница, е слаба на фона на явните различия между нейните водещи фигури Мелони и Льо Пен, категорични са източниците на информационната агенция.
Мелони де факто ръководи твърдо дясната групировка на Европейските консерватори и реформисти (ECR) в парламента, докато Льо Пен е движеща сила в по-явно антиевропейската „Идентичност и демокрация“ (ID). Но сливането между двете групи в Европейския парламент е много малко вероятно, тъй като стратегията на Мелони, която сега е на власт в Италия, е да увеличи максимално влиянието на страната си в Европа чрез сътрудничество с институциите на ЕС, а не в борба с тях.
Льо Пен, напротив, възнамерява да демонстрира, че „Европа на Макрон“, както я нарича тя, проваля обикновените хора – дори и да казва, че вече не се застъпва за излизане на Франция от ЕС.
Прочетете още: В руската армия се продава всичко за пари
„Това, което Мелони наистина иска, е да сформира дясна коалиция в Европейския парламент, за да бъде в централна позиция“, казва Никола Бей, френски член на Европейския парламент, чиято партия Reconquete, крайнодесен съперник на Льо Пен, сключи съюз с Мелони миналия месец.
Липсата на единна, съгласувана политическа платформа ще отслаби влиянието на крайната десница по въпроси, вариращи от търговски отношения с Китай до отговора на Европа на войната в Украйна, климатичната политика и имиграцията, смятат анализатори. Освен това влиянието в рамките на Европейския парламент е жизненоважно за състава на Европейската комисия – изпълнителният орган на блока, който също носи отговорността да инициира законодателство на ЕС. Законодателната власт стана по-фрагментирана и несигурна, тъй като основните партии загубиха позиции в изборите за ЕС през последното десетилетие.
Жан-Пол Гаро, лидерът на хората на Льо Пен в Европейския парламент, обвинява ECR, че благоприятства присъединяването на Украйна към ЕС, споделянето на мигранти между европейските страни и търговски сделки, които вредят на европейския селскостопански сектор.
„Винаги сме се противопоставяли на всички тези точки“, категоричен е той.
На своя уебсайт от ECR казват, че искат Европа, която е „сигурна и безопасна“, „с работеща имиграционна система“, „всички държави-членки да се третират еднакво“ и че „застават зад Украйна“.
Малко вероятно сливане
В цяла Европа крайната десница набира скорост.
Във Франция Льо Пен изпреварва Макрон с 12 пункта, докато германската Алтернатива за Германия (AfD) е на второ място в национален мащаб. Холандската „Партия на свободата“ спечели изборите през ноември с изненадваща разлика, а португалската Chega този месец учетвори броя на парламентарните си места.
Chega, Партията на свободата и AfD принадлежат към ID, която е доминирана от фракцията на Льо Пен (RN). Проучванията показват, че блокът е трети след дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и лявоцентристкия Алианс на социалистите и демократите (ПЕС). С малко изоставане от ID е водената от Мелони ECR, в която се помещава бившата управляваща в Полша партия PiS.
Проучванията сочат, че съюз между двете фракции ще остави европейската крайна десница в битката за водеща политическа сила в следващия Европейски парламент, изпреварвайки ЕНП, които доминират през последните десетилетия. Това би отприщило политическо земетресение, тъй като ръководството на могъщата изпълнителна власт на ЕС, Европейската комисия, трябва да бъде предадено на най-голямата група в парламента.
Но политически лица от двете страни на Алпите казват, че решението на Мелони да държи Льо Пен на разстояние няма да позволи това да се случи.
„Има позиции, които не водят до сближаване между Льо Пен и европейските консерватори“, казва пред Джовани Донцели, близък до Мелони и част от ръководството на нейната партия „Италиански братя“, визирайки външната политика.
Токсична репутация
Бързото изкачване на Мелони към властта беше тясно свързано с трансформацията на нейната партия, която влезе в основния политически поток, без напълно да се разграничи обаче от своите постфашистки корени. Откакто дойде на власт през 2022 г., превръщайки се в най-десния лидер на Италия след военновременния диктатор Бенито Мусолини, тя сравнява организацията си с Републиканската партия на САЩ и британските консерватори.
По време на премиерския си мандат Мелони се опита да успокои пазарите и международните партньори, възприемайки про-бизнес, про-пазарен подход към икономиката и предлагайки непоколебима подкрепа на Украйна и трансатлантическите отношения. Вместо да критикува Европейската комисия за нарастващия брой мигранти в Европа, Мелони кооптира подкрепата на нейния президент Урсула фон дер Лайен, тъй като поставя Италия на централно място в отговора на Европа на кризата. Стратегията на Мелони е да бъде в центъра на играта в Европа и да търси силен икономически портфейл в следващата Комисия.
Тези ѝ действия я отличават от по-протекционистичната реторика на Льо Пен по отношение на икономиката, както и от миналите връзки на френския политик с Русия и по-двусмислената ѝ подкрепа за Украйна. В събота Льо Пен предизвика италианския премиер да изясни дали ще подкрепи фон дер Лайен, член на ЕНП, за втори мандат.
„Мисля, че ще го направите. И по този начин ще допринесете за влошаване на политиките, от които хората в Европа страдат толкова много“, каза тя пред делегатите на ID в Рим.
Съпредседателят на ECR Никола Прокачини коментира пред италианския вестник Il Tempo, че изказванията на Льо Пен са „неуместни“ и защити сътрудничеството с ЕНП като средство за противодействие на Макрон и европейската левица.
Въпреки че популярността на Льо Пен расте бързо у дома, нейната репутация остава токсична сред политиците в Брюксел и, което е изключително важно, сред германските консерватори, акцентират френски и италиански дипломатически източници.
Ръководителят на ЕНП Манфред Вебер е дал да се разбере на Мелони, че не би могъл да приеме съюз с ECR, ако в нейните редици са Льо Пен и партията ѝ.
Консервативният германски депутат е в тесен контакт с Мелони, за да включи ECR или части от нея в по-широката парламентарна коалиция, която ще подкрепи следващата Европейска комисия и нейния президент, казват източниците на Reuters, като е поставил проевропейски и проукраински условия за евентуална сделка.
Изместване надясно
ECFR заяви в януарския си доклад, че алиансът на ЕНП и ECR ще гледа значително по-надясно при вземането на решения в ЕС по въпроси като имиграцията, изменението на климата и семейството. Но този уклон би бил по-слабо изразен, ако в съюза не влиза ID.
Льо Пен забрави призивите си за излизане от ЕС, но остава яростен евроскептик. Нейната партия се застъпва за реформа на договорите на блока, която ще лиши Европейската комисия от правомощията ѝ да инициира законодателство и ще превърне ЕС в поле за свободно сътрудничество между страните членки.
В същото време Мелони вероятно пресмята как би могла да получи най-голямо влияние върху формата на следващата Европейска комисия, но партията на Льо Пен вероятно ще има по-голям контингент от европейски депутати от тази на италианския премиер.
В крайна сметка обаче Льо Пен може да се окаже, че печели най-големия дял от гласовете във Франция, но е ограничена в кулоарите в Брюксел и лишена от всякаква значима власт на ниво ЕС. Това, твърдят анализаторите, няма да попречи да я видим силна и крайна, показваща се през националистическата призма.
„Това ще зададе тона за президентските избори през 2027 г. и може да я утвърди като потенциален следващ френски президент“, пишат изследователи от мозъчния тръст ECFR.
Източник