Автономните военни роботи вече се използват на бойните полета
2021 година бе важна за отдавна обсъжданата тема относно използването на автономни бойни роботи. Докато преди време управлението на безпилотните дронове задължително бе в ръцете на човека и именно човекът взимаше решението за използването на това оръжие, за откриване на огън и за убийството на други хора, то сега ситуацията е съвсем друга. Тази пролет се появи информация, че военните роботи от нов тип вече могат да намират и да убиват хора на бойното поле, като вземат тези решения напълно самостоятелно без участието на оператор или негов командир.
Може да се каже, че тази пролет съвсем явна стана надпреварата във въоръжаването в областта на автономните бойни роботи, които в терминологията на ООН вече са „автономни бойни системи“, „автономни оръжейни системи“ и „смъртоносни автономни оръжейни системи“. Нека се спрем по-подробно за употребата им в света.
Военните на САЩ започват употребата на кучета роботи
В средата на този месец бяха публикувани интересни материали за усъвършенстваното роботизирано куче Q-UGV, известно още и като Vision 60, създадено от американската компания Ghost Robotics. Първоначално тези четириноги роботи бяха предвидени за разузнаване, патрулиране, картографиране, комуникации, инспекция на опасни обекти и други подобни. Именно като такива те бяха използвани във военновъздушната база на САЩ Нелис в Невада, а след това поеха бойното дежурство във военновъздушната база Тиндал, Флорида. Тези роботизирани кучета могат да работят както чрез дистанционно управление от оператор, така и съвсем автономно според заложените в тях алгоритми за поведение.
Но преди около две седмици видяхме, че на гърба на един от тези роботи бе поставен масивния боен модул SPUR (Special Purpose Unmanned Rifle) на SWORD International. Този военен модул включва снайпер с електроннооптичен сензор и топловизор, компютърна система за анализ на целите и за прицелване, която с изключително висока ефективност поразява целите на разстояние до 1200 метра. Модулът SPUR е допълнен с оръжеен блок с патрони Creedmoor калибър 6,5 мм или със стандартните 7,62 NATO.
Роботи “на служба” в американската армия
Разработчиците специално подчертават, че този робот може да действа абсолютно автономно без участието на какъвто и да било оператор. Но най-важната част от презентацията бе, че SPUR може самостоятелно да разпознава, определя и поразява целите без потвърждения и без каквото и да било участие на човека. Нещо повече, производителят намекна, че тези роботизирани кучета вече са поръчани от въоръжените сили на САЩ и Австралия в рамките на новия военен блок AUKUS.
Надпреварата в този тип въоръжаване се разгоря и още на 19 октомври руските военни показаха изпитанието на група автономни бойни роботи „Маркер„, създадени от компанията „Андроидна техника“ и руския Фонд за перспективни изследвания. Показано бе как три колесни и две гъсенични роботизирани машини, оборудвани с тежки картечници, гранатомети и ракети, без участието на оператор, заемат най-добрите огневи позиции, в реално време решават задачите за разпределението на целите между роботите от групата, самостоятелно реагират на бойната обстановка и обменят разузнавателна информация.
Както САЩ, така и Русия, официално заявиха, че роботизираните военни машини ще се използват само за охрана на критично важни обекти. Руските Маркери вече патрулират около космодрума Восточни.
Както американските роботизирани кучета, така и руските Маркери засега се използват предимно за охрана на особено важни обекти – както всъщност се случва във всеки класически киберпънк. Интересно е, че тези военни роботи няма да са първите, които са убили човек. Тази чест се падна на турските бойни роботи, при това не тази година, а преди около 18 месеца.
Армейски роботи и таен Интернет за военни цели
През пролетта на тази година от доклад за ситуацията в Либия, представен от група експерти на Съвета по безопасност на ООН, светът научи, че вече имаме потвърдено от живи свидетели използване на автономен боен робот срещу противници хора.
Според информация на ООН, още през месец март 2020 година, патрулиращите и носещи със себе си боеприпаси квадрокоптери STM Kargu-2 турско производство, са оказали поддръжка от въздуха на настъпващите западнолибийски войски и самостоятелно, без участието на оператори, са определяли целите и са стреляли по отстъпващата войска на маршал Хафтар.
На тези няколко фрази в излезлия през месец март доклад на експертите на ООН, медиите и международните организации обърнаха внимание чак през месец май. Започна разгорещена дискусия относно границите за използване на изцяло автономни бойни машини при военни действия.
Съвсем логично, на практика всички военни ведомства и военнопромишлени комплекси започнаха колкото се може по-бързо да разработват собствени автономни роботи-убийци. Едновременно с това изтече информация относно създадените досега автономни роботи от подобен тип. Оказа се, че автономни военни роботи разработват на практика всички големи държави. Това съвсем не са само американците, руснаците и турците. Появи се потвърдена информация за активна работа в тази област от страна на Франция, Великобритания, Израел, Китай, Южна Корея и Иран. До тази пролет да се говори открито за автономни бойни машини се считаше за някак неприлично, понеже тази информация би предизвикала изключително бурна обществена критика. Но сега военните ведомства вече посочват, че има голяма вероятност противникът да разполага с по-добри автономни бойни роботи и не трябва и не може да се изостава в сферата на тези военни технологии.
Именно тези дронове-камикадзета станаха първите в историята автономни роботи-убийци използвани за унищожаване живата сила на противника.
Руски военни роботи се обучават да стрелят по цели
В нашата епоха на победилия киберпънк примитивен боен дрон може да бъде сглобен дори и в гараж от китайски части втора употреба. Но досега тези машини не бяха автономни и се налагаше да бъдат управлявани дистанционно. За управлението на някой MQ-9 Reaper или на евтин квадрокоптер, носещ със себе си граната, задължително трябваше да има оператор. Именно този човек управлява движението на безпилотния летателен апарат, именно той натиска спусъка след като целта бъде разпозната и е взето решение, че тя трябва да бъде поразена. Машината убива само в техническия смисъл на думата – решението за стрелба и убиване вземат съвсем конкретни хора: операторът и неговият военен или политически ръководител, който може и да се намира на другия край на земното кълбо. Досега войната на дроновете си оставаше война на хората.
В известен смисъл смарт ракетата и планиращата бомба също са машини-убийци, понеже техните сензори и компютър разпознават целта и осъществяват насочването. Но решението за определяне на необходимата цел и изстрелването на подобна ракета взема човек.
Сега ситуацията се промени: роботите тръгнаха на лов за двуноги. Човекът само задава условията, при които машината определя целта като враждебна, след което открива огън без заповед и без каквото и да било разрешение от страна на оператор.
Това вече разкрива нова страница в историята на войната и поставя пред човечеството редица неудобни въпроси: от най-обикновени технически до политически, правови и етични. И докато при традиционното досега използване на оръжие, включително с дистанционно управление на дронове, винаги има конкретни хора, които са дали заповедта и които са натиснали спусъка, сега не е ясно кой именно трябва да е виновен за направеното убийство, за извършването на което са взели решение алгоритмите с елементи на изкуствен интелект на автономния боен робот.
Какво ще стане, ако неговата програма се срине и тази машина започне да избива цивилните, лекарите, миротворците или собствените военни? Кой ще може да даде точен отговор дали това е бил срив, хакерски пробив или злонамерена имитация на грешка? Кой ще понесе отговорността, ако бойната машина напълно излезе от контрол и започна да убива всички наред? Руснаците тестват подобни бойни дронове от поне 5 години.
Въпреки че почти всички организации не одобряват използването на подобно оръжие, търсенето на автономни бойни роботи е изключително голямо и продължава да расте. Това е съвсем разбираемо – човекът от съвременното урбанизирано общество съвсем не гори от желание да убива и още повече да умира за каквото и да било. Хуманизмът в цялото глобално общество расте, а насилието постепенно намалява, което показват и статистиките относно смъртността. Броят на хората, които са готови да тръгнат с голи гърди срещу куршумите, а не да седят с чашка кафе пред пулта на дистанционното на дрона в безопасен бункер, неизменно пада. В съвременните военни конфликти при все по нарастващото съвършенство на технологиите все по-голям проблем става намирането на мотивирана пехота за близък бой, която професионално да щурмува вражеските позиции и да понася неизбежните загуби.
Френската армия тества роботи в бой
Автономната бойна машина има несравнимо по-добра скорост на реакция и точност, отколкото който и да било оператор човек. Тя не може да бъде объркана чрез заглушаване на сигналите от оператора, както това става с някои елементарни дронове. Нещо повече, тази бойна машина изобщо не се страхува да атакува вражеските позиции. Роботите не изискват погребения, техните загуби не тревожат избирателите и данъкоплатците.
Роботизираната бойна машина не е някакъв съмняващ се жалостив оператор, който след това трябва да бъде лекуван от алкохолизъм и постравматичен стрес. Няма и притеснения, че от нея може да изтече информация към медиите. Машината от подобен тип няма съмнения относно етичността и законността на нейното участие в някоя конкретна бойна операция, дори и тя да не е официална.
В края на краищата, удобно е за някои неща да бъдат обвинени сривовете в системата. Винаги може да бъде изразено съжаление, а след това за извършеното военно престъпление да няма конкретен виновник. Отговорността е съвсем размита – никой лично не е натискал спусъка – нито оператора, нито неговия командир, нито политика. Спокойно може да се каже, че все пак това си е машина, а ние съвсем честно предупредихме никой да не се появява в този район.
Друг голям въпрос е, че следва неизбежното обединяване на автономните бойни системи с невронните мрежи. Невронната мрежа може значително да повиши гъвкавостта, адаптивността и общата ефективност на автономните бойни машини. Тя може да ги направи самообучаеми, много по-издръжливи и смъртоносни. В същото време тяхното поведение става непредсказуемо дори и за техните създатели и притежатели. Всичко това вече започна да напомня на класическите антиутопии като „Терминатор“ и птиците-стражи на Робърт Шекли. А ако нещата стигнат до роботизирани системи за управление на войските…
Може би войните на близкото бъдеще ще се превърнат в сблъсъци на армии от роботи почти без участието на хората. А може би общественият натиск ще се окаже дотолкова силен, а ползата от използване на подобни машини твърде съмнителна, че военните държави с времето ще предпочетат да забранят използването на подобни автономни машини, да сключат съответните договори, както бе с ядреното оръжие, и да следят за тяхното спазване. Но дори и в този случай бързото развитие на технологиите съвсем скоро ще доведе до това, че автономна бойна машина с невронна мрежа ще може да бъде сглобена „в гаража“. Това неизбежно ще доведе до нови проблеми.
Така или иначе вече е ясно, че е започнал векът на роботите-убийци, които от фантастика се превърнаха в реалност и през следващите години все по-често ще ги виждаме по бойните полета.