Снимка: Bloomberg 
|
На пазара на облигации настъпи спокойствие, но отдихът вероятно ще бъде кратък, пише за Bloomberg Маркъс Ашуърт, бивш главен пазарен стратег на Haitong Securities в Лондон.
Въпросът е кога – а не дали – границата от 2% в доходността на 10-годишните американски ДЦК ще бъде премината. Това е пряко свързано с ревизиите на данните за заетостта от миналата седмица; те показаха, че възстановяването от пандемията е гладко и силно. Ако растежът е по-стабилен, инфлацията също ще бъде такава. Това покачване на доходността е глобална тенденция, която принуждава мисленето на централната банка да се промени.
Нито едно от пазарните колебания не води в посока срив: скоростта на разпродажбата на облигации е сравнително широка и нехаотична. Това я прави по-вероятна да бъде устойчива, а не кратка свръхреакция. Работата на пазара на облигации е да изпраща предупреждения за инфлацията, но тази му функция беше задушавана от всички тези покупки (част от количественото облекчаване, QE) през последното десетилетие.
Текущата промяна към по-висока доходност се дължи на реалната доходност – тоест номиналната минус инфлацията – защото има фундаментално преосмисляне на това колко високи ще бъдат ценовите повишения през следващите няколко години. TIPS – тоест 10-годишните американски облигации, индексирани с инфлацията – вече са спечелили 0,60 процентни пункта тази година. Това показва, че пазарът вярва, че централните банки са твърде закъснели с контрола си върху инфлацията. До вторник доходността на германските бундове се повишаваше в 11 поредни сесии, покачвайки се 0,35 пункта, най-лошата серия (за цените им – бел. прев.) от обединението през 1990 г.
Никой от нас няма кристална топка, включително централните банкери. В края на краищата именно техните програми за стимулиране – заедно с шоковете при чиповете, логистиката и цените на енергията – позволиха на инфлационните очаквания да се вградят. Федералният резерв – който не е приключил със стимулите – върши добра работа, като убеждава пазарите да повярват, че ще се справи с инфлацията. Много пазарни коментатори останаха с впечатление за ястребово послание от последната пресконференция на Фед, но ключовата дума, която председателят Джером Пауъл използва, беше „пъргав“ – което със сигурност означава реагиране на колебанията в данните и в двете посоки, а не само сигурната сега серия от лихвени повишения.
Тъй като най-лошото от скока на инфлацията може би е преминало, бъдещата доходност на облигациите (а оттук и акциите) вероятно ще реагира на силата на икономиката, а не на историческите измерители на инфлацията. Обърнете внимание на индикаторите за бъдещ растеж и как Фед реагира на тях.
Логично е, че кредитните спредове – премията в доходността на корпоративните облигации над ДЦК – се покачиха от много ниската си база. Ако доходността се повишава като цяло, облигационното пространството ще изпита преразпределение на активите. Например, периферните европейски държавни облигации се представят по-зле от корпоративните облигации от инвестиционен клас, защото там имаше необходимото преоценяване на риска.