Снимка: Luke Sharrett/Bloomberg 
|
Матей Суснеа обикалял мразовитите улици на Букурещ в търсене на елха, която може да си позволи, но цените на ежедневни стоки растат и той се опасява, че семейството му ще трябва да се лиши от коледното дръвче тази година, пише Ройтерс.
Подобно на милиони други хора 42-годишният румънски строителен работник усеща по джоба си ускоряването на инфлацията, която набира мащаб и скорост в Централна и Източна Европа като последица от нарушаването на веригите за доставка, затегнатите трудови пазари и натиска за повишаване на заплатите.
Цените на стоките от основна необходимост в региона са нараснали с най-бързия си темп от поне десет години с повишение от около 7% на годишна база и далеч повече в някои случаи. В румънската столица коледните дръвчета са с 20% до 30% по-скъпи.
„Сто леи (почти 23 долара) е твърде много за мен сега. Все по-малко вероятно е да намеря подходящо дърво тази година“, казва Суснеа, който има две деца. „Цените на всичко растат много бързо“, допълва той.
Централните банки в региона, който от юни повлече крак с повишаването на лихвите в ЕС, изглеждат уверени, че ценова спирала, намаляваща покупателната способност на населението, все още може да бъде избегната.
Но има признаци за появата на т. нар. от икономисти и централни банкери вторични инфлационни последици, при които заплатите вече нарастват, а работодателите и потребителите започват да коригират поведението си.
„Официалната линия е, че много фактори, стимулиращи инфлацията, са преходни, но… ако тя се задържи за по-дълго време, това ще се превърне в самоизпълняващ се процес и се опасявам, че вече се намираме в този цикъл“, коментира Шандор Бая, генерален мениджър на компанията за подбор на персонал Randstad в Унгария.
„Мисля, че работодателите определено трябва да повишат заплатите средно с двуцифрено число догодина. Това се дължи и на ситуацията на пазара на труда“, допълва той.
В Чехия една пета от служителите са готови да сменят работата си, ако заплатата им не нараства в крак с цените, показа допитване от ноември на агенцията STEM/MARK. В същото време над половината от индустриалните компании ще повишат цените с над 50% догодина, показа допитване от октомври на бизнес организация.
Бюджети за големи разходи?
Най-новите данни сочат, че инфлацията в региона е около 7% и тя е на най-високото си ниво от две десетилетия насам в Полша, на 13-годишен връх в Чехия и Румъния и на 14-годишен връх в Унгария.
Прогнози на централната банка показват, че инфлацията е напът да достигне средно ниво от приблизително 6% в тези четири страни догодина, най-високото средно равнище в региона от финансовата криза през 2008 г.
Анализаторът от Capital Economics Джеймс Рийли прогнозира, че основният натиск върху цените ще задържи нивата в Източна Европа високи през 2023 г., като само храните ще добавят още един процентен пункт през 2022 г.
Според него ново повишаване на лихвите ще има забавящ ефект, но бюджети за големи разходи, особено в Полша и Унгария, може отново да засилят натиска.
Икономисти твърдят, че намаляването на акцизите върху бензина, газа и електрическата енергия, обявени от полското правителство, ще понижи пиковата инфлация в началото на 2022 г., но политиката на парични помощи за домакинствата може да доведе до ускоряване на инфлацията по-късно същата година.
За някои полски купувачи промяната в цените вече е забележителна.
„Тя се вижда най-ясно в ежедневното пазаруване. Зеленчуците, плодовете и други ежедневни хранителни стоки. Колкото до подаръците, хората обикновено си определят бюджет предварително“, казва жителката на Варшава Изабела Сарночинска.
„Сега, когато отивам в магазина и купувам обичайните неща, вместо 150 злоти плащам 200 злоти“, споделя тя.
Галопираща инфлация
В Унгария, където премиерът Виктор Орбан ще се бори на оспорвани избори за преизбиране догодина и повиши минималната заплата с близо 20%, централната банка призна, че инфлацията при цените на енергията и на горивата се прехвърля при крайните стоки.
Благотворителната организация „Храна за живот“, която осигурява безплатна храна на над 13 хил. бедни унгарци, е принудена да намали диапазона на храните за даренията си до десет стоки спрямо около 22 в предишни години, като избягва по-скъпите стоки, защото цените „са космически“, казва ръководителят ѝ Атила Шани-Карл, докато пакетира даренията.
В същото време Унгарската асоциация за строителни материали съобщава, че цените са нараснали с 10% до 20% заради по-високите разходи за енергия и транспорт.
На пазара в Будапеща някои хора казват, че сега харчат по около 100 хил. форинта (310 долара) на месец, около две трети от средната пенсия, само за храна.
„Не съм пресмятал колко точно повече струва всичко“, казва 62-годишният Джока, който отказва да съобщи фамилията си. „Знам само, че за същите пари мога да си позволя много по-малко неща, отколкото преди“, допълва той.