Българските билки стават все по-предпочитани навън. Причината е, че Украйна, която беше основен наш конкурент в това отношение, не може да изнася заради войната. Това обясни пред „Телеграф“ Марлена Стояновска от Българската асоциация на билкарите и гъбарите.
Няма точна статистика колко тона билки сме изнесли миналата година. По неофициална информация за 2020-а са около 10 000 тона, като имаше лек спад.
Според Марлена Стояновска обаче пандемията не е оказала съществено влияние на това, тъй като по-голямата част от билките се берат през лятото, когато няма ограничения.
Тя изтъкна, че лечебните растения имат постоянен пазар, защото са свързани с природосъобразния начин на живот, към който в Европа се стремим.
Страната ни изнася около 250 вида билки, предимно за страни от ЕС. Най-голям интерес има към липовия цвят, шипката, ментата, копривата, маточина.
„Тези видове се култивират у нас, имат добър пазар. Те са и сред най-предпочитаните. Има билки, които пък се използват частично за фармацевтичната промишленост, като бял трън, корени коприва, див кестен. Другите са предимно за хранителната“, коментира Стояновска. Тя изтъкна, че цените варират, защото зависят от конюнктурата и климатичните условия. Затова и всяка информация в това отношение била подвеждаща за потребителите. В същото време обаче заради инфлацията имало поскъпване с около 25%.
У нас билкарството е най-развито в Северна България, където се събират по-големи количества липа, маточина, шипка. В Южна България е по-слабо разпространено, защото има повече рози и лавандула.
Само 10% от билките остават за нашия пазар, но това количество било напълно достатъчно.
Списък с 24 билки пък определя кои лечебни растения е забранено да се събират със стопанска цел. За други 11 всяка година министърът на околната среда и водите определя допустими количества.
Обикновено това са лазаркиня, старо биле, ранилист, трън кисел, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, катранка, решетка безстъблена и лютива тлъстига, мурсалски чай.
Една билка може да се използва в различни индустрии, преработва се по различен начин и оттам цената е различна. Но най-вече се определя от качеството и съдържанието. Вече никой не търси билката заради самата билка, а заради качествата. Това обясни пред „Телеграф“ председателят на Асоциацията на билкарите и гъбарите Иван Цицелков.
Той изтъкна, че се изследва активното вещество, оттам какво съдържа като пестициди, водороди, алкалоиди, тежки метали.
„Правят се десетки изследвания и оттам да се определи някаква цена. Важен е анализът и колкото е по-добър, толкова е по-скъпа билката. А активното вещество зависи и от природните фактори. Например ако вали, то намалява“, каза той.
В момента килограм липа се продава за около 5-6 лева, а на места достига и 6,50 лева. Това обясни търговецът на билки и гъби Антон Агонцев. Бъзът пък се е търгувал за по 1,5 лева за килограм. Според Гоцев цените най-вероятно ще се увеличат не само заради инфлацията, а предимно заради поскъпването на горивата.
„Май месец беше сух и това беше проблем, докато юни беше дъждовен. Пролетта вече се измества. Това обаче се отрази предимно на гъбите, не толкова на билките. Най-негативно на бранша се отразява обаче липсата на берачи. Причината е, че бягат в чужбина“, каза той. Така на места, където имало ромско население, имало билки, а на други – не.
„Никой не иска да бере. Някои се оплакват, че нямат пари, а не искат да наберат няколко килограма бъз и да изкарат нещо. Гъбата също не падна под 5-6 лева за килограм, но отново няма кой да бере“, каза още Агонцев.