Снимка: Bloomberg 
|
Последните икономически данни предоставят огромна обосновка, ако изобщо е необходима повече от нея, че Федералният резерв трябва да продължи или дори да ускори плановете си за затягане на паричната политика. Инфлацията в САЩ, измерена чрез индекса на потребителските цени, достигна най-високото ниво от 40 години през декември, като се увеличи до 7% на годишна база от 6,8% през ноември. Това е най-бързият темп на нарастване след така наречения шок на (Пол) Волкър през 1980 г., когато тогавашният председател на Фед повиши лихвените проценти и тласна американската икономика в дълбока рецесия, за да се опита да постави инфлацията под контрол, пише Financial Times в редакционен коментар.
Но въпреки че данните за цените са поразителни, статистиката за пазара на труда, публикувана наскоро, е това, което предлага може би дори по-силно оправдание за по-строга монетарна политика. Макар че има някои признаци от проучвания сред промишлените компании, че тесните места по веригата се разтикват, натискът върху разходите става все по-видим на трудовия пазар. Това рискува да създаде тази самоподдържаща се инфлация, водена от очакванията за увеличение на цените, която накара Волкър да предприеме толкова драстични мерки преди повече от четири десетилетия.
Въпреки че темпът на ръст на работните места се забави през декември, пазарът на труда все още изглежда затегнат. По-специално, годишният ръст на заплатите се ускори до 4,7%, изоставайки от цените, но все още над тренда отпреди пандемията. Макар че ръстът на заетостта спадна – САЩ създадоха само 199 хил. работни места миналия месец – изглежда, че това се дължи на трудностите на бизнеса да намери работници: нивото на безработица намаля до 3,9 процента, малко над нивото през февруари 2020 г.
Това излизане на работниците от пазара на труда означава, че макар данните за инфлацията и заплатите да показват, че САЩ може би са много близко до това, което икономистите наричат пълна заетост, все още има с 3,6 милиона по-малко работници, отколкото преди пандемията. Джей Пауъл, настоящият председател на Фед, твърди, че това не би трябвало да бъде пречка за продължаване на монетарното затягане. В последното му изслушване пред Сената той каза, че тези работници ще бъдат най-добре обгрижени чрез продължителна икономическа експанзия и постепенно затягане на паричната политика. Ако централната банка изостане още повече от кривата на инфлацията, тя ще трябва да повиши рязко лихвите, както направи Волкър, провокирайки рецесия.
Не е ясно колко наистина може да направи Фед за тези работници в момента. „Икономиката под напрежение“, лансирана от президента Джо Байдън и Фед, осигурява ръст на заплатите и насърчава работниците да търсят по-добри варианти – темпът на напускане, делът от работниците, изоставящи работата си доброволно, се увеличи. Всъщност, ако ръстът на заплатите се запази, той може да започне да компенсира 40-те години на стагнация при възнагражденията. Това обаче означава, че напусналите работници вероятно не са го направили, защото няма достатъчно търсене.
Поради тази причина за привличането обратно на безработните ще са необходими повече структурни реформи. Част от работниците отсъстват, защото пандемията не е приключила. Затварянето на училища и свързаната с коронавируса липса на персонал в детските грижи означават, че родителите често трябва да останат вкъщи. Други може да са опасяват от заразяване на присъствените работни места или че работните места могат отново да изчезнат при нова вълна от инфекции.
Има и по-дълбоки проблеми. Участието на трудовия пазар намаля през последните няколко десетилетия – и много по-бързо, отколкото би могло да се обясни само с пенсионирането на бейби бумърите (следвоенното поколение – бел. прев.) Всъщност процентът на участие на жените в САЩ сега е под този на японските жени, благодарение повече на успешните реформи на бившия японски премиер Шиндзо Абе, отколкото на изключително разхлабената парична политика в страната. Фед изигра своята роля, за да осигури силно възстановяване. Време е и американските конгресмени да дадат своята дан.