Новини от последния час | BGvesti.eu

BGvesti.eu – Новините днес от България и света, Бизнес, Борси, Шоу, Спорт, Технологии

Войната в Украйна поставя трудни въпроси за ядрената енергетика

Доскоро беше нечислимо ядрена централа да бъде в центъра на продължителни военни действия

Изпращаме 2022 година – още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022“.

seo blog7

Доскоро много хора вярваха, че ядрената централа може да бъде разглеждана и като гаранция за безопасност – трудно ще бъде допуснато нападение над държава с ядрени блокове. Поне до 24 февруари това беше така, докато Русия не започна пълномащабна война в Украйна, в която са разположени 15 работещи ядрени блока и Чернобилската АЕЦ, част от която е покрита под саркофаг след аварията през 1986 година. Руските военни окупираха най-голямата ядрена централа в Европа – Запорожката АЕЦ, руският президент Владимир Путин подписа указ за “анексирането” на централата, а през пролетта руските военни вкараха техника в забранената зона в Чернобил, вдигайки радиоактивен прах.

Това поставя редица трудни въпроси за бъдещето на ядрената енергетика.

Когато през 2011 година стана аварията във Фукушима, Европа проведе спешно стрес тестове на своите ядрени блокове. Бяха включени заплахи като земетресение, наводнение и други природни катаклизми. Обсъдени бяха и вероятни рискове от терористични нападения – например падане на самолет директно върху реактора. Но досега за мнозина беше немислимо ядрена централа да бъде в центъра на бойни действия и подложена на непрекъснат обстрел. След 10 месеца война вече е ясно – ядрената енергетика ще трябва да вземе предвид още една заплаха – продължителен военен конфликт.

Нещо повече – главното действащо лице в тази война – Русия, е сред водещите ядрени сили. Почти всички реактори в бившите социалистически страни са по съветски технологии, източникът на горивото е Русия. Руските компании са и единственият източник (засега) на гориво за малките модулни реактори, сочени за бъдещето на ядрената енергетика.

Заради чувствителността на темата до голяма степен отношенията с руската “Росатом” се запазват от всички европейски държави, но както се казва в популярната сентенция – Si vis pacem, para bellum*.

гръцки преводач Добрич

За България военните действия крият редица предизвикателства. Те вече спряха връщането на отработеното ядрено гориво в Русия, което повдига въпроса за съхранението му в бъдещ период. От години страната ни планира диверсификация на горивото за АЕЦ “Козлодуй”, но сега процесът може да стане принудителен. В последните седмици темата доколко неруско може да бъде ядреното гориво е водеща. 

See also  Руските банки са загубили над 25 млрд. долара заради войната

По време на среща в Брюксел служебният зам.-министър на енергетиката Еленко Божков поиска финансова подкрепа за процеса по диверсификация на ядреното гориво, като преговорите се водят с френската Framatome и Westinghouse, която през тази година смени собственика си. На 22 декември, един от последните работни дни на годината, беше подписан договор с Westinghouse за доставка на свежо ядрено гориво за пети блок в АЕЦ “Козлодуй”. Той е за срок от 10 години и не предвижда износа на отработеното ядрено гориво. 

В момента задържаното в страната отработено гориво се съхранява на площадката на ядрената ни централа и ако това положение се запази, трябва да бъде търсен дългосрочен вариант. В момента се преговаря с европейска компания, която има лиценз да изнася отработено ядрено гориво, уточни още служебният министър на енергетиката Росен Христов. 

Доставеното гориво ще може да бъде използвано след като получи сертификат от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Регулаторът разглежда всички данни и анализи. Касетки на Westinghouse се използват в реакторите на украинските ядрени централи – в Запорожката АЕЦ, които са от същия тип като блоковете в Козлодуй – ВВЕР 1000.

Подготвя се алтернативно споразумение с Framatome, но за доставка на гориво за шести блок. Френската компания произвежда гориво по лиценз на руската ТВЭЛ, която в момента е доставчикът на гориво за двата работещи реактора. 

Междувременно политическата нестабилност пък замрази наникъде процедурата за нови ядрени мощности – дали на площадката на АЕЦ “Белене” или за разширяването на АЕЦ “Козлодуй”.

Войната и зелените цели на Европа

Войната в Украйна коренно промени енергийната карта на Европа и показа колко неустойчива за развитието на икономиката е зависимостта от вноса на каквито и да е ресурси. Доставките на енергоресурси от Русия са вече съществено ограничени, което предизвиква енергийна криза на целия континент. На този фон страните от ЕС много бързо си припомниха основния източник на енергия през миналия век, който е и един от малкото собствени енергоизточници – въглищата.

За мнозина това е повече от явно отстъпление от зелените цели, но заявките са, че е само временно, докато възобновяемите енергийни източници не заемат своето място. Данните го потвърждават – в Европа изграждането на зелени мощности – основно соларни и вятърни, се ускорява, сочат анализите на Международната агенция за енергетика (МАЕ). Експертите отбелязват, че до 2025 година зелените централи ще изместят въглищата като основен енергоизточник в микса.  

Няколко седмици преди началото на войната в Украйна Европейската комисия обяви своето дългоочаквано решение, с което призна природния газ и ядрената енергия за допустими в зеления преход. Те могат да помогнат на света да се откаже от по-мръсните алтернативи – въглищата и петрол, признаха от Брюксел.

See also  Джонсън между партитата и войната

Еколозите също признават, че ядрените проекти са сред тези с най-ниски емисии при производството, но допълват, че около ядрените централи винаги има неясноти- проектите се забавят, оскъпяват и фокусът върху тях вероятно ще отклони средства, които в противен случай биха отишли за зелени проекти, с които зелените цели ще бъдат постигнати по-бързо.

Източник: МААЕ, по данни на икономическата комисия на ООН за Европа Източник: МААЕ, по данни на икономическата комисия на ООН за Европа

Остава и въпросът за съхранението на ядрените отпадъци, който всъщност накара ЕК толкова дълго да обмисля дали да позволи инвестициите в ядрени мощности като допустими на фона на зелените цели на ЕС.

Но въпреки всички опасения и съмнения много държави, дори и в Япония, която затвори всички реактори след 2011 година, вече има настроения, че ядрената енергетика не се противопоставя, а допълва зелените цели.

Заради енергийната криза в Европа Германия, която е сред най-големите противници на сектора, отложи затварянето на последните си три реактора. Полша подписа първите договори за изграждане на ядрени блокове, избирайки обаче неруски технологии. Още преди войната в Украйна Франция съобщи, че ще развива ядрената си енергетика, а бойните действия не се отразиха на тези намерения – първите шест нови реактора ще бъдат готови до 2027 година, декларира Париж през септември.

Планове за развитието на ядрената енергетика имат и във Великобритания, включително и малки модулни реактори, както и дори в Украйна, отчитайки промените, които донесе военният конфликт в енергийната система на страната. Киев има планове за развитие на малки модулни реактори и Министерството на енергетиката подписа споразумение с представители на американски институции и компании, сред които и NuScale Power за реализацията на подобен проект.

See also  Бъдещето на британската икономика е несигурно

Войната в Украйна показа всъщност колко зависим остава светът от изкопаемите горива. Дори и бързоразрастващи се възобновяемите енергийни източници имат 20% дял в производството на електроенергия и на този етап соларните и вятърните мощности не могат да се справят с предизвикателството на зеления преход сами, сочат изчисления на Международния валутен фонд (МВФ).

Дори и за Дания, в която 50% от електроенергията е от вятърни централи, трудно може да се каже, че има зелена революция, защото е част от голямата енергийна мрежа на Скандинавието. Вятърната енергия има дял от 4% в микса в региона, а в Швеция, Финландия и Норвегия основните производители на електроенергия са водните и ядрените централи. Затова и според много експерти на базата на технологиите, с които разполагаме сега, зеленият енергиен сектор е ВЕИ и ядрени реактори.

Но за да играе по-голяма роля, и ядрената енергетика има да измине своя път. Това включва нови технологии, като например малки модулни реактори, които да направят реализацията на проектите по-бърза, по-евтина и предвидима, тоест преодолявайки всички онези проблеми, които карат инвеститорите да отказват да участват в изграждането на такива мощности. Иновациите трябва да се насочат и към нишата на развиващите се страни, в които емисиите добиват все по-сериозно значение, но нямат капацитет и технологични знания за управление на ядрени централи.

Европа има един сериозен проблем – средната възраст на реакторите ù е 30 години и само подмяната или удължаването на живота им ще коства между 350 млрд. и 450 млрд. евро до 2030 година. Нови проекти доскоро се бавеха с години, а те имат потенциала да помогнат на зеления преход – не само за електрификацията, но и за производството на водород, както и за осигуряване на нискоемисионно отопление. 

А междувременно в лаборатория в Калифорния за първи път беше генерирана повече енергия, отколкото беше необходимо, за да се активира термоядрен реактор. Пробивът наистина е забележителен след десетилетия на провал за развитие на технологията, която се базира на термоядрен синтез, способен да осигури почти неограничен източник на чиста енергия.

* Si vis pacem, para bellum – Ако искаш мир, готви се за война (лат.)

Източник: