Нарастващите цени на енергията тласкат милиони хора към пропастта на бедността
Енергийната и икономическата криза от 2022 г. потопиха милиони хора в бедност миналата година, като много от тях по целия свят се борят да плащат сметките си за енергия и да се справят с нарастващите потребителски разходи. Докато Европа и други части на света преминаха през зимата с достатъчно природен газ за отопление, осветление и готвене, продължаващият недостиг на енергия и растящите цени се очаква да влошат енергийната бедност през следващата година, коментира OilPrice.
Все повече и повече хора по света изпитват бедност на фона на непрекъснато нарастващите сметки за енергия, други високи потребителски разходи и инфлацията в няколко страни. И още повече са изпитали енергийна бедност, което означава, че много домакинства нямат достъп до основни енергийни услуги и продукти, което ги прави неспособни да отопляват, охлаждат и осветяват домовете си, както и да готвят – дейности, които са от съществено значение за поддържането на приличен стандарт на живот и спомага за гарантиране на добро здраве.
Прочети още: Как да инвестираме правилно в акции?
Смята се, че 35 милиона граждани на ЕС, около 8% от населението на ЕС, не са били в състояние да поддържат домовете си достатъчно топли през 2020 г., цифра, която се е увеличила значително, тъй като разходите за енергия са се увеличили след руската инвазия в Украйна.
И в допълнение към тези, които изпаднаха в енергийна бедност миналата година, още повече се очаква да бъдат силно засегнати от продължаващата енергийна и икономическа криза тази година. Скорошно проучване установи, че около 141 милиона повече хора по света може да са изправени пред крайна бедност поради нарастващите разходи за живот.
Смята се, че разходите за енергия за домакинствата по света са се повишили с между 62,6% и 112,9% от началото на конфликта Русия-Украйна. И тъй като не се вижда край на конфликта и с продължаващите прекъсвания на веригата за доставки, цените на енергията и храните се очаква да продължат да растат поне през следващите две години. Оценките показват, че общите разходи на домакинствата са се увеличили с между 2,7% и 4,8%. Въз основа на това покачване проучването предполага, че между 78 и 141 милиона души могат да бъдат потопени не само в енергийна бедност, но и в крайна бедност.
Юли Шан, автор на проучването, заявява: „Високите цени на енергията удрят финансите на домакинствата по два начина: покачването на цените на горивата директно увеличава сметките за енергия на домакинствата, докато вложената енергия, необходима за производството на стоки и услуги, повишава цените и на тези продукти, и особено за храна, което косвено засяга домакинствата.“ И добави: „Недостъпните разходи за енергия и други нужди ще тласнат уязвимите групи от населението към енергийна бедност и дори към крайна бедност.“
Прочети още: Какво е важно да знаем, ако решим да търгуваме с акции на световните борси?
Виждаме нарастваща енергийна бедност в цяла Европа. Така например Статистическата служба на Нидерландия (CBS) и Нидерландската организация за приложни научни изследвания (TNO) картографираха енергийната бедност и установиха, че домакинствата, живеещи в енергийна бедност, са се увеличили с приблизително 90 000 от 2020 г. до 2022 г., от над 450 000 на повече от 540 000. В Обединеното кралство сметките за енергия ще се повишат с 40% през април, след като правителството намали своята схема за субсидиране.
Цените на енергията в Обединеното кралство се увеличиха от средногодишни $1258 през сезон 2020/21 г. до $3019 към октомври 2022 г., което означава, че правителствената гаранция за цената на енергията може да е субсидирала само частично покачването на разходите за енергия на домакинствата през този период. Изследване на National Energy Action (NEA) показва, че над 6,7 милиона домакинства в Обединеното кралство сега живеят в енергийна бедност, цифра, която се е удвоила от 2020 г.
Междувременно в Германия се смята, че около един на всеки четири германци живее в енергийна бедност, в сравнение с един на всеки шест през 2018 г. Това засяга непропорционално по-ниските класи, като човек от по-ниска, спрямо средна класа е около два пъти по-вероятно да станат енергийно обеднели, отколкото преди около година.
Въпреки че германското правителство се опита да облекчи натиска върху разходите върху потребителите чрез субсидиране на енергия за домакинствата с ниски доходи, както и намаляване на използването на природен газ, чрез мерки за спестяване на енергия и преминаване към различни горива, хората все още са силно засегнати от покачването потребителски цени.
Сега експертите оказват натиск върху правителствата и международните органи да въведат политики, фокусирани върху краткосрочното облекчаване на енергийните разходи за домакинствата и ускоряване на дългосрочната цел за преход към възобновяема енергия. Авторите на изследването предполагат, че един от основните двигатели на настоящата енергийна криза е продължаващото глобално разчитане на изкопаеми горива, което доведе до енергийна несигурност поради зависимостта от няколко избрани богати на петрол и газ сили.
Клаус Хубачек, друг автор на проучването за бедността, обясни: „Тази криза влошава енергийната бедност и крайната бедност в световен мащаб. За бедните страни разходите за живот подкопават трудно постигнатите печалби в достъпа до енергия и намаляването на бедността.
Ensuring access to affordable energy and other necessities is a priority for those countries, but short-term policies addressing the cost-of-living crisis must align with climate mitigation goals and other long-term sustainable development commitments.
Тъй като недостигът на енергия се очаква да продължи през 2023 г., което означава дори по-високи енергийни разходи, изострени допълнително от глобалната икономическа криза и кризата с разходите за живот, можем да очакваме още милиони хора да изпаднат в бедност.
За да облекчат натиска върху потребителите, правителствата не само ще трябва да въведат политики за субсидиране на енергията чрез данъци върху свръхпечалбите и други схеми в краткосрочен план, но също така ще трябва да ускорят зеления преход, за да подобрят дългосрочната енергийна сигурност.