Президентът на САЩ Джо Байдън, борейки се с политическите последици от най-силния инфлационен скок от десетилетия насам, прекара един месец в опити да намали петролните цени. И засега методите му имат ефект.
Още от края на октомври – когато цените на суровия петрол надхвърлиха 85 долара за барел и ОПЕК+ се противопостави на призивите на Байдън за по-бързо увеличаване на производството – американският президент заплашва да освободи количества от стратегическите петролни резерви на САЩ, като нареди на бюрократите да разследват американската петролна индустрия заради повишените цени и се обърна към други страни по света да действат.
Администрацията дори проучи възможността за контрол на износа, пише Bloomberg.
Растящите цени на бензина представляват политически риск за всеки американски президент, но Байдън има още една причина за безпокойство: високите енергийни разходи, съчетани с нарастващите цени на всичко – от месото и дрехите до фабричните материали и автомобилите – заплашват икономическото възстановяване от пандемията от коронавирус и възможността за приемане на проекта за социалните разходи.
Забележителното в борбата на Байдън срещу високите цени на петрола е, че досега администрацията му все още не е предприела реални действия. И все пак, спекулациите около това какво може да направи са достатъчни, за да спрат ралито.
Фючърсите върху американския суров петрол поевтиняха с около 7% от 26 октомври насам и се търгуват под 80 долара за барел в четвъртък. Цените на бензина остават близо до най-високите нива от седем години, но засега изглежда, че се стабилизират.
Байдън постигна най-голямата си победа за една нощ, когато след виртуална среща на върха с китайския държавен глава Си Дзинпин, Китай – най-големият вносител на петрол в света – обяви планове за освобождаване на обеми от своя стратегически петролен резерв за втори път тази година.
Усилията на американския президент могат да подкрепят понижението на цените в краткосрочен план. Но по-важното е дали двете водещи икономически сили ще работят съвместно, за да повлияят върху движението на петролните цени и количествата петрол на глобалния пазар, а също и дало Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) ще разглежда това съвместно действие като предвестник на по-тясно сътрудничество между най-големите потребители на петрол в света.
„Ако има координирано освобождаване на суров петрол от стратегическите резерви на САЩ и Китай, това би представлявало една нова реалност за ОПЕК“, пише Робърт Джонстън от Колумбийския център за глобална енергийна политика.
В някакъв момент обаче думите вероятно няма да са достатъчни за овладяване на ценовите движения при петрола, особено на фона на очертаващата се тежка зима по отношение на енергията, силния долар и инфлацията в краткосрочен план. Байдън ще трябва да започне да освобождава количества от американските резерви или рискува трейдърите да определят действията му като блъф.
Той също така не може да продължи да държи дълго време отворено кранчето на тези резерви, тъй като те бързо ще свършат. И има възможност координираното освобождаване на стратегически резерви от страна на САЩ и Китай да подтикне ОПЕК и нейните партньори, известни като ОПЕК+, да намалят допълнително доставките.
„Ако започне координирано освобождаване на обеми от стратегическите резерви на Китай и САЩ, това може да накара ОПЕК+ да забави текущия темп на месечно увеличение на производството от 400 000 барела на ден“, предупреждва Джонстън.
ОПЕК+ ще разгледа отблизо дали тези освобождавания на резервите рискуват връщане към глобалните дисбаланси, особено ако широкият алианс стане свидетел на възстановяване на растежа на шистовото производство в САЩ и забавяне на търсенето поради високите цени.
Общата динамика на петролния пазар остава силна. Търсенето нараства, тъй като индустриалната икономика процъфтява и въздушният транспорт се възстановява. ОПЕК се затруднява да изпълни съществуващия си план за скромни месечни увеличения на производството, а шистовата индустрия в САЩ продължава да приоритизира печалбата пред обема.
Що се отнася до бензина, американците плащат средно около 3,4 долара за галон, най-високата цена от 2014 г. насам.
Ръководителят на кабинета на Белия дом Роналд Клайн обвинява петролната индустрия за високите цени на бензина в САЩ.
„Цените на петрола падат“, посочва Клайн в туит, добавяйки: “Сега, кога индустрията ще свали цените на бензина??”
Докато очакват конкретни действия от страна на Байдън, петролните трейдъри и инвеститорите, които до голяма степен смятат пазара за недостатъчно снабден, се сблъскват с големи ценови колебания поради коментарите на администрацията през последния месец и половина. Някои казват, че Байдън вероятно просто печели време и се надява, че тъй като трейдърската активност спадне през празничния период, цените ще се облекчат от само себе си.