Днешната енергийна криза дава възможност за поправителен за Франция и Германия
Снимка: Bloomberg LP
За всички е ясно, че почни нищо не се случва без съгласие между Франция и Германия. Не е необичайно двете страни да заемат противоположни позиции и да се критикуват взаимно. И това не е лошо, тъй като тяхното противопоставяне всъщност е основата за компромис, защото двете страни реално обхващат настроенията на всички държави в общността, пише в коментар европейското издание Politico.
Така и решението на енергийната криза се бави със седмици, защото Париж и Берлин все още не могат да се разберат. Притеснителното обаче е, че двете страни публично обсъждат своите разногласия и то по агресивен начин, допълва още изданието.
На последната си среща европейските лидери говориха за солидарност и общи действия срещу ескалиращата енергийна криза. Но общата позиция е пълна с двусмислени коментари, особено по отношение на “динамичния ценови коридор” за газа. Като цяло е ясно, че се чакат по-конкретни предложения от Европейската комисия (ЕК).
Междувременно френският президент Еманюел Макрон нарече Германия “изолирана”, заради енергийния пакет, който Берлин предложи на национално ниво, а в отговор германският канцлер Олаф Шолц отмени планирано двустранно заседание на ниво министри.
Каква разлика с действията при кризата с коронавируса, отбелязва Politico. В началото на 2020 година двете държави отново имаха разногласия – този път по въпроса как да се финансират действията на блока. Франция настояваше за емитиране на общи облигации, а Германия – на първо време да бъдат ползвани съществуващите финансови инструменти на общността. Тогава канцлерът Ангела Меркел и Еманюел Макрон осъзнаха, че е важно единството – не просто финансово, а политическото единство. Тогава те представиха общата идея за справяне с тази пандемия, която по-късно стана основата на Плана за възстановяване на ЕС.
Енергийната криза обаче е доста по-сложен проблем, включващ геополитически въпроси, енергийна сигурност, доставки и цени. Исторически при такива сложни проблеми френско-германския подход не дава резултат. Например при петролната криза през 70-те години на миналия век именно заради спорове между двете страни няма единен отговор на общността.
През 1973 година арабските страни по подобен на Русия начин опитват да използват петрола като геополитическо оръжие. Те разделят Европейската икономическа общност на “приятелски”, “неутрални” и “вражески” страни и налагат на Нидерландия пълно петролно ембарго заради позициите на страната спрямо войната “Йом Кипур” и Израел. Тогава нидерландските власти, заедно с Европейската комисия, официално молят за съпричастност и споделяне на петролните доставки.
Но страните от ЕИО така и не се разбират за механизъм за общи доставки. Нещо повече Франция застъпва тезата, че общи действия могат само да провокират още действия срещу общността и настоява за двустранни договори с доставчиците, за да се избегне нов ръст на цените на петрола. Германия тогава подкрепя идеята, че трябва да има солидарност, а финансовият министър на страната Хелмуд Шмид директно заявява, че страната му има достатъчно пари, за да плати цената.
Тогава липсата на общ подход струва скъпо – страните от ЕИО не са изправени реално пред недостиг на петрол, но цената му се увеличава четири пъти. Недоверието и липсата на единство пък е можело да струва още по-скъпо. Ядосана от реакцията на останалите държави в блока Нидерландия заплашва да намали износа на газ от своите находища и преходът към общи фондове, политика на сближаване, валутен съюз тогава изглежда съвсем нереалистичен.
Общността все пак оцелява, но днешната енергийна криза отново напомня, че някои предизвикателства значително подкопават европейското единство и представата, че ЕС излиза по-силен от всяка криза може да не е толкова сигурна. Затова и публичните нападки трябва да спрат и да се търсят инициативи и компромиси, които да помогнат на общността да преодолее енергийната криза, посочва още Politico.