Путин се среща с министъра на отбраната Сергей Шойгу. Снимка: EPA/ALEKSEY NIKOLSKYI/SPUTNIK 
|
Почти осем седмици след началото на наредената от Владимир Путин инвазия в Украйна и на фона на нарастващите военни загуби и безпрецедентната международна изолация на Русия малък, но нарастващ брой висшестоящи служители в Кремъл тихо поставят под въпрос решението му да започне войната.
Все още обаче критиците по върховете на властта са ограничени на брой и са разпределени между високи постове в правителството и държавния бизнес. Инвазията е била катастрофална грешка, която ще върне страната назад с години, твърдят десет души, пряко запознати със ситуацията, на които се позовава в анализа си Bloomberg. Те са говорили с журналисти от агенцията при условие за анонимност, тъй като се страхуват от отмъщение.
Засега те не виждат никакъв шанс руският президент да промени курса си, нито пък перспектива за каквото и да било предизвикателство срещу него у дома. Все повече разчитайки на стесняващия се кръг от твърдолинейни съветници, Путин отхвърля опитите на други официални лица да го предупредят за разрушителната икономическа и политическа цена, казват те.
Някои от тях заявиха, че все повече споделят опасенията на служители на американското разузнаване, че Путин може да прибегне до ограничено използване на ядрени оръжия, ако кампанията, която смята за своя историческа мисия, се окаже неуспешна.
Със сигурност голяма част от руския елит подкрепя силно войната на Путин, а много вътрешни хора и публично, и в лични разговори приемат наратива на Кремъл, че конфликтът със Запада е неизбежен и че икономиката ще се адаптира към мащабните санкции, наложени от САЩ и техните съюзници. И обществената подкрепа остава силна, тъй като първоначалният шок и смущенията от санкциите отстъпиха място на един вид сюрреалистична стабилност в Русия.
Въпреки това все повече високопоставени служители вярват, че ангажиментът на Путин да продължи инвазията ще обрече Русия на години на изолация и засилено напрежение, което ще доведе до осакатяване на икономиката ѝ, компрометиране на сигурността ѝ и намаляване на глобалното ѝ влияние. Няколко бизнес магнати направиха завоалирани изявления, в които поставиха под въпрос стратегията на Кремъл, но много влиятелни играчи се страхуват да изразят публично опасенията си заради все по-широкото потискане на инакомислието.
Скептиците са били изненадани от бързината и обхвата на реакцията на САЩ и техните съюзници, след като санкциите замразиха половината от резервите на централната банка на стойност 640 млрд. долара, а чуждестранните компании се отказаха от десетилетни инвестиции и прекратиха дейността си почти от днес за утре. В същото време военната подкрепа за Киев постоянно се разширява, което помага на силите му да притъпят руското настъпление.
Високопоставени служители са се опитали да обяснят на президента, че икономическото въздействие на санкциите ще бъде опустошително и ще заличи двете десетилетия на растеж и по-висок жизнен стандарт, които Путин осигури по време на мандатите си, твърдят запознати със ситуацията.
Путин е отхвърлил предупрежденията, заявявайки, че макар че Русия може да плати огромна цена, Западът не ѝ е оставил друга алтернатива, освен да води война. Публично Путин казва, че „икономическият блицкриг” на Запада се е провалил и икономиката ще се адаптира.
Президентът остава уверен, че обществеността е зад него, а руснаците са готови да понесат години на жертви в името на визията му за национално величие. С помощта на строгия контрол върху капитала рублата възстанови по-голямата част от първоначалните си загуби и макар че инфлацията се ускори, засега икономическите сътресения остават сравнително ограничени.
Путин е твърдо решен да продължи борбата, въпреки че Кремъл трябваше да посмали амбициите си за бързо и мащабно превземане на голяма част от страната до изтощителна битка за района на Донбас в източната част на Украйна. Ако се задоволи с по-малко, Русия ще бъде безнадеждно уязвима и слаба пред заплахата, която представляват САЩ и техните съюзници, смята още президентът.
Двама източници на Bloomberg твърдят, че в седмиците след началото на инвазията кръгът от съветници и контакти на Путин се е стеснил още повече от ограничената група хардлайнери, с които той редовно се консултираше преди това. Решението за инвазия е взето от Путин и само шепа ястреби, включително министъра на отбраната Сергей Шойгу, началника на Генералния щаб Валерий Герасимов и Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия, казват тези източници.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не е отговорил на молбата на Bloomberg за коментар. Външният министър Сергей Лавров не е дал директен отговор на многократните въпроси дали Русия може да използва ядрено оръжие в Украйна в интервю, публикувано във вторник.
Критиците не виждат признаци, че Путин все още е готов да обмисли съкращаване на операцията предвид загубите или да направи сериозни отстъпки, необходими за постигане на примирие. Като се има предвид пълното му господство в политическата система на Русия, алтернативните възгледи намират почва само в частния живот, но не и в официалния.
Ограничената информация също е допринесла за грешната преценка на Кремъл в първите дни на офанзивата, който е заложил на по-широка подкрепа сред украинските войски и официални лица, както и на по-бърз военен напредък, твърдят запознати.
Руският лидер също така е подценил украинския си колега, като първоначално го е възприел като слаб лидер.
Милиардерът Роман Абрамович, който помага за посредничеството в неуспешните засега мирни преговори, се е опитвал да разколебае Путин в убеждението му, че украинският президент Володимир Зеленски, бивш комедиен актьор, ще избяга от страната след началото на инвазията.
Според Андрей Солдатов, експерт по темата за руските служби за сигурност, в рамките на Федералната служба за сигурност (основния наследник на КГБ) разочарованието от досегашния неуспех на инвазията нараства. Според запознати други служители там са очаквали, че боевете ще продължат не повече от няколко седмици.
Досега само един висш служител е скъсал публично с Кремъл заради инвазията: Анатолий Чубайс, непопулярният архитект на приватизацията през 90-те години на миналия век и пратеник на Кремъл по въпросите на климата. Той напусна страната, а Путин го отстрани от поста му.
На други, които искаха да напуснат, включително на шефа на централната банка Елвира Набиулина, е било казано, че трябва да останат, за да помогнат за преодоляването на икономическите последици, твърдят запознати. Някои по-нископоставени служители са поискали да бъдат преместени на работа, която не е свързана с разработването на политики, казаха хората.
А високопоставени служители са заклеймили напусналите страната като “предатели”.
Някои от бизнес магнатите, на много от които са конфискувани яхти, имоти и други активи по силата на санкциите, наложени от САЩ и техните съюзници, критикуваха войната, без обаче да споменават Путин.
Металургичният магнат Олег Дерипаска нарече войната „лудост” в края на март, като заяви, че тя е можела да приключи „преди три седмици чрез разумни преговори”. Той предупреди, че боевете могат да продължат „още няколко години”.
Но в същото време някои представители на елита настояват за още по-твърда позиция. След като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков защити известен телевизионен водещ, напуснал страната в дните след инвазията, чеченският силовак Рамзан Кадиров, чиито войски се сражават в Украйна, го упрекна в недостатъчен патриотизъм.
„Путин изгради режима си главно върху подклаждането на обществена подкрепа, което му даде възможност да контролира елита”, казва Татяна Станоева от консултантската компания R.Politik. „Няма място за разногласия или дискусии, всички трябва просто да се съгласяват и да изпълняват заповедите на президента и докато Путин държи ситуацията под контрол, хората ще го следват“, убедена е тя.