Германския кризисен енергиен пакет е приятелски огън срещу останалите страни-членки
Когато наскоро правителството на Германия обяви огромен пакет от 200 млрд. евро с цел енергийна подкрепа за домакинствата и бизнеса – „двойна базука“, каза канцлерът Олаф Шолц – то не възнамеряваше да стартира приятелски огън в рамките на ЕС. Но точно това се случи, пише Financial Times в редакционен коментар.
Отиващият си премиер на Италия Марио Драги предупреди, че „не можем да се делим според капацитета на националните си бюджети“. Съветник на очертаващия се нов премиер Джорджа Мелони каза, че ходът на Берлин „подкопава основите на съюза“. Министърът на енергетиката на Словакия обвини Германия, че „разрушава нашия общ пазар“, а лидерът на Унгария Виктор Орбан нарече това „канибализъм“.
Реакциите показват, че германският ход нарушава деликатния политически баланс в Европа преди трудната зима, ако и германските лидери да протестират, че ответната реакция е неоправдана. До известна степен тези протести са основателни. Берлин може с основание да твърди, че само следва примера на Франция и Испания в ограничаването на разходите за енергия с помощта на публични субсидии. Но всъщност изглежда иска да запази някои ценови стимули за спестяване на енергия. Страната вече е намалила търсенето на енергия повече от много други, на висока цена; промишленото производство на Германия се срива. Това не е изненадващо, като се има предвид огромната зависимост на страната от руски газ, макар и причинена от самата нея.
Но това не е достатъчно, за да позволи на Берлин да отхвърли възраженията. Неговата „двойна базука“ очевидно е предизвикателство за единството на ЕС, което Владимир Путин се стреми да подкопае. Мащабът на германския пакет и неговият неудачен тайминг – ден преди министрите на енергетиката да обсъдят координиран подход – правят много по-трудно постигането на точно това.
Не всички държави, особено по-бедните, могат да субсидират бизнеса си в такъв мащаб. Още по-малко могат да рискуват да финансират всичко чрез заеми. Германия събуди спомените от началото на пандемията, когато изглеждаше, че поради по-големите си финансови мускули тя защитава от локдауните своите компаниите по-добре от други страни, изкривявайки конкуренцията на единния пазар.
200 млрд. евро е завишена цифра: тя отразява счетоводния трик, необходим на Германия, за да реактивира собствените си строги фискални правила през следващата година, а не вероятните нужди на нейната икономика. Но това не е задължително да разсее политическите последици в един съюз, в който мнозина все още си спомнят, че бяха принудени от Берлин да се придържат към фискални правила, които сега са презрели за реформа.
Вътрешната политика е толкова трудна в Германия, колкото и другаде, и очевидно изискваше голям отговор в подкрепа на домакинствата и бизнеса. Законодателният краен срок наложи тайминга. Това беше по-скоро неудобно, отколкото злонамерено; по-добрата комуникация можеше да отслаби спора. Все пак Европа не може да си позволи непохватност по време на война, особено от най-мощната си страна.
В интерес както на Германия, така и на Европа е Берлин да поправи щетите бързо и да застане зад по-хармонизиран подход на ниво ЕС. Много добри идеи циркулират. Драги предложи да се преформатира SURE, пандемичният механизъм за рефинансиране на националните обезщетения за безработица, за да помогне на страните да финансират защити срещу високите цени на енергията. Клод Тюрмес, министърът на енергетиката на Люксембург, с право настояваше, че правилата за държавна помощ трябва да са в състояние да спрат „безумната“ надпревара за субсидии.
Ако Германия не даде силна подкрепа на подобни идеи сега, тя трябва да очаква по-големи искания, които не са й по вкуса. Още през 2020 г. имаше страх от фрагментация на единния пазар поради различията във фискалния капацитет. В рамките на месеци ЕС се споразумя за новаторско общо заемане на средства за финансиране на разходите за възстановяване в държавите-членки. Това показа, че колкото по-дълго единството е подкопавано, толкова по-голям отговор е необходим за възстановяването му – а разединението не е опция за Европа в условията на война.