Според икономисти инфлацията в региона може да се превърне в „траен феномен“
Макар че се очаква инфлацията в Западна Европа до голяма степен да се забави до една година, в Централна Европа има все по-нарастващо усещане, че високите цени ще се задържат доста по-дълго, пише Ройтерс.
Централна и Източна Европа от месеци са в челните редици на инфлационната битка, изпреварвайки кривата както по отношение на ускоряването на ценовия натиск, така и понякога на неравномерните усилия на централните ѝ банки да я ограничат.
Последните данни за инфлацията в региона варират от почти 16% в Румъния до над 20% в Унгария – доста над целта на централната банка за 1 до 4%.
Цените на хляба и сиренето в Унгария са се повишили с около 70% на годишна база през септември, а на захарта в Полша – с 50%, като наличността в някои магазини се изчерпа през лятото, тъй като хората се запасяват в очакване на още повишения.
Докато профсъюзите се пазарят за силно увеличение на заплатите, за да се запази покупателната сила, а компаниите вдигат цените, за да запазят маржовете си, растат рисковете, че надвисналото икономическо забавяне няма да ограничи инфлацията до степента, до която централните банкери се надяват.
„Колкото по-дълго инфлацията и натискът върху заплатите остават толкова силни, толкова по-голям е рискът да са нужни по-високи лихвени проценти и остър ръст на безработицата, за да се отслаби търсенето и да се възстанови ценовата стабилност“, коментира икономистът за развиващите се икономики в Европа в Capital Economics Никълъс Фар.
Доверието в централните банки в региона бе тествано миналия месец, когато сривът на форинта принуди Унгарската централна банка да увеличи спешно основните лихви седмици, след като се опита да сложи край на затягането на политиката при все още ускоряваща се инфлация.
Гълъбово* настроеното мнозинство в Полската централна банка също предполага прекратяване на увеличаването на лихвите, тъй като се очаква растежът да се забави силно през 2023 г., но запазването на инфлацията ниска може да бъде трудно, тъй като правителството планира големи харчове преди националните избори.
Инфлационните очаквания се откъсват от целите на централната банка, коментира главният икономист за Централна и Източна Европа в UniCredit Дан Букша.
Букша посочва предварително натрупаните потребителски разходи през първите девет месеца на годината, която според него показва, че домакинствата очакват инфлацията да се ускори още повече, а предоговарянето на заплатите ще доведе до много по-висок ръст на заплащането от миналото.
Инфлационните очаквания на унгарските домакинства са се увеличили доста над двуцифрените нива, показва последното проучване на централната банка. Мозъчният тръст GKI посочва, че намеренията за повишаване на цените са се увеличили във всички сектори с изключение на строителството миналия месец.
Проучване на полската статистика показва, че над 70% от потребителите очакват инфлацията да бъде на същото ниво или дори по-високо през следващите 12 месеца, а според проучване на мозъчния тръст BIEC има увеличение на инфлационните очаквания както при домакинствата, така и при бизнесите.
Ценови натиск
Икономическите последици от войната в Украйна влошиха вече силния инфлационен натиск заради затегнатите пазари на труда, годините на ултраниски разходи за заеми и мерки за фискални стимули в подкрепа на икономическия растеж.
В Унгария 47-годишната самотна майка на дете със специални нужди Ержебет Кристови тази година до голяма степен разчита на благотворителност.
„Всичко стана толкова скъпо, хляб, основни храни… съставки за готвене, всичко“, казва тя, докато се реди за топла храна в покрайнините на Будапеща миналата седмица. „Ето защо идвам тук, за малко прясна храна всеки ден и малко хляб, сладкиши или зеленчуци“.
В Унгария и Полша има държавен ценови контрол върху някои храни, горива и ипотеки, който влезе в сила в края на миналата година и в началото на тази.
В Унгария някои ценови ограничения трябва да изтекат в края на годината, но правителството сигнализира, че ще удължи част от тях, точно както прави през последните месеци.
Ситуацията не е толкова ясна в Полша, макар че кредитната ваканция, за да се облекчи бремето от по-високите лихви на централната банка, ще остане в сила и навлизайки в 2023 г.
Няма признаци, че натискът върху цените ще отслабне скоро.
Най-големият търговец на дребно в Полша – LPP, заяви, че планира да увеличи цените със 7 до 19%, за да компенсира растящите разходи и ефектите от валутните курсове.
Макар че се очаква икономическият растеж да се забави до около 1%, асоциацията на основните работодатели в Полша прогнозира увеличение на заплатите с 10 до 12% следващата година.
Унгарските компании планират да вдигнат заплащането с 9% средно през януари, посочва Сандор Бая, управляващ директор на компанията Randstad, като не могат да бъдат изключени още увеличения в някои сектори по-късно през годината.
Затрудненията на Полша
На фона на вече забавящите се икономики в региона потенциалният удар за перспективите пред растежа от още затягане на паричната политика, както и възходящите инфлационни рискове от нарастващите производствени цени, затегнатите пазари на труда и валутната волатилност се превръщат в основната дилема пред централните банкери.
В Западна Европа икономистите и финансовите пазари до голяма степен очакват ръстът на цените в еврозоната да спаднат до целта на Европейската централна банка от 2% до 2024 г.
Перспективите са много различни за Централна Европа.
„Инфлационните очаквания са много високи и плаващи. За мен това е най-голямата заплаха“, казва представителят на Полската централна банка Йоана Тирович, която е част от ястребово* настроеното малцинство в органа за определяне на политиката.
„Плаващите очаквания очевидно отделят Полша от еврозоната, където очакванията реагират благоприятно на промяната в наратива на ЕЦБ“, казва тя.
Водещият стратег на Societe Generale за Централна и Източна Европ Марек Дримал очаква инфлацията в Полша да достигне връх от над 20% през февруари и да остане над 10% поне до края на 2024 г. Унгарската инфлация може да стигне 24% през февруари-април, отслабвайки до едноцифрен темп в средата на 2024 г., казва той.
„Смятаме, че Полша е в по-опасна позиция“, казва Дримал. „Предстоящите парламентарни избори вероятно ще стимулират фискално разширяване и по-специално планираното значително увеличение на минималната заплата от януари може наистина да предизвика значителен ръст на заплащането във всички сектори“.
Според проучване на Чешката централна банка компаниите очаква инфлацията на годишна база да бъде около 10,3% след година и 7,5% след три години, което е доста над целта на банката от 2%.
Икономистите в Erste Group казва, че инфлацията в региона може да се превърне в „траен феномен“.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното “ястреби”, а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ – бел. ред.