Външният министър на Северна Македония Буяр Османи. Снимка: EPA/JAKUB KACZMARCZYK POLAND OUT 
|
На фона на интензевирането на отношенията между България и Северна Македония външният министър на западната ни съседка призна, че властите в Скопие имат желанието да решат един от най-належащите проблеми, но не могат да го направят по обективни причини.
„Като воля – има я, като процес е комплицирано и това е част от разговорите” – така министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи отговори на въпрос за вписването на българите в конституцията на държавата като държавотворен народ.
Не можем да го обещаем като правителство, защото нямаме необходимото мнозинство в парламента, но имаме воля в конституцията да влязат и българите, и черногорците, и хърватите. Защото това е нашето най-силно оръжие – мултиетническата демокрация, която изградихме, каза Османи в интервю за македонската телевизия Канал 5, цитирано от БТА.
Ден преди изслушването му по отговорите на Република Северна Македония в комисията по външните работи министърът говори по всички точки от пакета 5+1, уточнявайки, че като документи и в петък, на откритото заседание, няма как да бъдат показани отговорите, защото това са работни и неокончателни документи и не могат да се публикуват, но е отговарял на всички въпроси, свързани с преговорите и в тях няма нищо, което да смущава гражданите.
Република Северна Македония е модел на държава по отношение на етническите права, заяви Османи и добави, че дори му е добре, че темата на преговорите с България се е преместила там, “където сме най-силни – правата на общностите. Държавата нищо не изгуби от Рамковия договор, тя е такава, каквато е, заради Рамковия договор. Не трябва да изграждаме стена срещу нещо, което не ни заплашва. Етническите групи трябва да си намерят място под слънцето. Тук сме силни. Това е наш терен – правата на етническите общности”, каза Османи.
Според него не бива да се създава истерия и с точката за ненамеса във вътрешните работи, която в Република Северна Македония се коментира като отказ да бъдат защитени интересите на “македонското малцинство в България”.
„Това е решено през 1999 г. с декларацията, подписана от правителствата на Любчо Георгиевски и Иван Костов, и препотвърдено през 2017 г. в Договора за приятелство. Формулировката е една и съща – не се намесваме в начина, по който България се отнася към общностите, защото това са вътрешни работи”, посочи Османи.
Езикът на омразата – не ни е необходим
Според него има решение и по въпроса с говора на омразата. „Не ни е необходим. Има наследени нагласи от времето на Югославия, които са били държавна позиция по отношение на съседите и които са наследени дали съзнателно, или по инерция. Не сме длъжни да носим това бреме от един съюз, от който сме излезли. Ние вече сме в съюз с България, с Албания или Гърция и не е нужно да носим този товар. Ние трябва да изградим наша позиция, на нашата независима държава. И в това трябва да влезем смело не само за наследения, но и за сегашния говор на омразата. Има и практични решения по въпроса, напр. двете правителства да създадат институция, която да следи и да реагира на говора на омразата. Да се институционализира, докато това не стане нормална култура на общуване по отношение на междусъседските отношения”, посочи Османи.
„Реабилитацията на българите, пострадали по време на комунизма – това не е нещо, което да ни напряга. През един европейски процес, в който ще се даде възможност на гражданите да научат повече за това, че сред техните предци, заради етническо самоопределяне е имало хора, които са били репресирани – това трябва да се направи не само за гражданите с българско самосъзнание”, каза още той. Според него е възможно да се улесни достъпът до архивите за гражданите. “Не смятам, че трябва да носим тежестта на миналото. Да не носим бремето от въпроси, за които не сме били отговорни”, посочи Османи.
Според външния министър на Република Северна Македония би било добре и историческата комисия да заседава в рамките на динамизирания календар на останалите работни групи. “Не винаги може да има резултати, не винаги ще се разбират, но е важно да се виждат. В последно време се срещат онлайн, но трябва да бъдат физически, тези срещи, и по-чести”, посочи Османи и допълни, че трябва да бъдат създадени предпоставки заседанията на Смесената историческа комисия да са възможно най-чести, без да се засилват очакванията, че трябва да има резултати и обществото да се разочарова, че “една среща свърши и нищо не е решено”.
“По отношение на промените в учебниците историческата комисия дава препоръките и за някои исторически периоди те са приети и предоставени на двете правителства. Не искаме да ги публикуваме едностранно, а заедно с българското правителство. Ще настъпи момент, в който ще бъдат публикувани договорените текстове и това ще насърчи комисията и ще се отрази на цялостния климат между двете страни”, каза още Османи.
Според него двустранното сътрудничество, положителната политическа среда и решаването на проблеми са взаимозависими. “Влизаме ангажирани, готови и честни да намерим решение с България, защото европейската перспектива е важна за общия напредък на страната”, каза Османи.
“Очаквано при две нови правителство се динамизираха отношенията. Започна добре. Ще се поучим от грешките и опита от първия цикъл на преговорите, който започна добре, имаше резултати със Споразумението за добросъседство и беше голямо постижение в двустранните отношения. Надяваме се, че този втори цикъл, който започваме сега, ще го увенчаем с успех в интерес на европейската перспектива на региона, разбира се, на двустранното сътрудничество”, каза Османи и добави, че създадените работни групи ще помогнат, фокусът ще бъде в бъдещето, което ще улесни разрешаването на предизвикателствата.
“Краткосрочни цикли и срещи се определят ежеседмично – на 1 февруари ще има заседание на икономическата група в Скопие, на 7 февруари – на групата по инфраструктура – в София, на европейската интеграция на 14 февруари – отново в Скопие, и на 21 февруари на образователната работна група”, посочи Османи.
“Ако няма споразумение, ще останат същите предизвикателства. Нашите позиции са ясни. Водим преговори повече от година и позициите изкристализираха. Мисля, че те са по-ясни, отколкото преди година или шест месеца. Бяхме с отдалечени позиции, сега имаме определена рамка и се надявам да стигнем до определено решение. Има повече разбиране на позициите на другия. Ще дадем шанс на процеса. Преговорният процес започна и ние ще продължим да информираме обществеността”, каза външният министър.