Мъск е в дупка, но очевидно не знае първия закон за дупките

Да наблюдаваш случващото се в Twitter е като да гледаш как човек губи разсъдъка си на забавен каданс. Въпросният човек е Илон Мъск, който преди време беше най-богатият човек в света, а сега вече не е. (Това място очевидно е заето от Бернар Арно, магнатът на луксозни стоки.)

Мъск е в дупка, но очевидно не знае първия закон за дупките на Денис Хийли: когато си в дупка, спри да копаеш. Забавното е, че той сам е изкопал дупката. Първо, той плати много повече от необходимото за Twitter. След това, когато акциите на Tesla (основният източник на богатството му) се сринаха, а цената на акциите на Twitter спадна, той се опита да се измъкне от сделката. Това не му се удаде, така че беше принуден да вземе назаем много пари – с лихвени плащания от около един милиард долара годишно – като по този начин се превърна в неохотен собственик на губеща компания. И той няма ни най-малка представа как да я направи работеща, споделя в коментар *Джон Наутън за в. “Гардиън”.

Така че той се лута, действайки противоречиво. Започна с уволнението на половината от персонала, включително на някои ключови хора, които знаеха колко е трудно да се управлява платформа за социални медии. Той поиска от висококвалифицираните софтуерни инженери да разпечатат кода си на хартия, за да може той да го прегледа още веднъж. Той отмени забраните, които компанията беше наложила на легиони от десни луди, а след това откри, че много рекламодатели, които са основният източник на приходи за компанията, са се оттеглили, притеснени да не би корпоративните им марки да бъдат опетнени от близостта с лудостта, речта на омразата и бялата супремасистка кантара. Той дори отмени забраната за Доналд Тръмп, само за да установи, че Тръмп вече не се интересува от участие в платформата.

Той започна да спи на дивана в централата на Twitter в Сан Франциско, като бълнуваше за криза с “червен код”, за необходимостта “да се изчистят палубите от всякакви предишни нарушения и да се продължи напред с чист лист” и описваше компанията като “място на престъпление”. За да открие доказателства за това, той поръча на двама журналисти да прегледат купища вътрешни документи за решения за модериране, взети много преди той да стане собственик на компанията. Докладите сочат, че документите просто показват как служителите се паникьосват от радикализацията на САЩ непосредствено преди и след изборите и се опитват да реагират на събития като щурма на сградата на Капитолия във Вашингтон на 6 януари 2021 г. – с други думи, няма пушечно месо.

И през цялото време Мъск продължава да пише маниакално в Twitter. Той например публикува в платформата бял заек, което тълпата на QAnon изтълкува като знак за подкрепа. Той погрешно разчете публикация в блога на бившия ръководител на отдела за доверие и безопасност в Twitter и намекна, че е педофил, което накара други да нарекат човека “грумер”. (Това съвпадна с обвинението му от 2018 г., че един от екипа, спасил група деца от пещера в Тайланд, е “педофил”). Онзи ден той написа в социалната медия, че “Моите местоимения са Прокурор/Фаучи” – многофункционална и глупава обида, разкриваща, наред с други неща, че Мъск всъщност не знае как работи тази работа с “местоименията”.

Можем да продължим, но сте наясно. Човекът се мотае насам-натам, а Twitter се е превърнал в “Опитът на Мъск”, както се изразява блогърката Хелън Люис. Междувременно световните медии наблюдават с болезнено очарование. Как е възможно вторият по богатство човек в света – човекът, който промени автомобилната индустрия и създаде ракети, които могат да извеждат товари в орбита и да се връщат на земята точно и безопасно на океански салове – да прави такава каша с реформирането на една обикновена социална медийна платформа. В края на краищата, това не изисква ядрена физика, нали?

Отговорът на този въпрос може да се потърси само в “Странният случай с д-р Джекил и г-н Хайд” на Робърт Луис Стивънсън. Елон Мъск е нашият съвременен готически хорър. От една страна, имаме д-р Елон, неспокоен гений, който трансформира PayPal и използва приходите, за да създаде две компании, които промениха света. Никой, който го е виждал на работа в тези екипи, не се съмнява, че той е изцяло на върха на технологиите и бизнеса. Наблюдавайте го например по време на обиколка на инсталация на SpaceX, как разговаря с инженерите, които изграждат комплекта, и ще видите главен изпълнителен директор, който наистина знае какво прави – и той, и те. По същия начин го попитайте какво е специалното в електрическите двигатели в Tesla Model 3 или Model S Plaid и ви очаква интересен час на обучение. В този смисъл д-р Елон е духовният наследник на Хенри Форд – геният, който изобрети нов начин за мащабно производство на сложни продукти и по този начин промени света.

А от друга страна, имаме г-н Мъск – нарцистично дете с жалка жажда за внимание, с продължителност на вниманието на тритон и с максималистично тълкуване на понятието “свобода на словото”. Това същество сега контролира платформа, която играе малка, но значителна роля в глобалната обществена сфера. Управляван правилно и с жизнеспособен бизнес модел, Twitter би могъл да продължи да играе полезна роля в живота ни. Но за да се случи това, д-р Елон трябва да е начело. А в момента той липсва в действие.

*Джон Наутън е председател на консултативния съвет на Центъра “Миндеру” за технологии и демокрация към Университета в Кеймбридж.

Източник: