Изграждането на електронно здравеопазване и равен достъп до медицинска грижа са част от приоритетите в законодателната програма на управляващата коалиция от Споразумението за съвместно управление на страната за периода 2021-2025 г.
Под какво се подписаха партньорите от “Продължаваме промяната”, БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България” в сектор “Здравеопазване”
Ваксинацията срещу COVID-19 – най-важната краткосрочната цел, но доброволен акт
Да се осигурят максимални възможности за ваксинация на населението, с провеждането на информационна кампания, създаване на мобилни групи за имунизация, съвместно с БЧК, Българския лекарски съюз и университетите се споразумяха партиите от управляващата коалиция.
Другите краткосрочни цели са създаването на система за разделяне на потоците, за да имат достъп до специализирана помощ пациентите и с други заболявания, освен COVID-19; оптимизиране на протоколите за лечение, базирани на научни доказателства, които да бъдат задължителни за прилагане; създаване на кризисен щаб със участието на имунолози и епидемиолози; детайлно епидемиологично проучване за реална преценка на пандемичната ситуация.
Прието е и предложението на “Има такъв народ” за Т-клетъчен скрининг на населението, идея, която беше отхвърлена от БСП като екзотична и скъпоструваща.
Законодателна програма
Създаване на нов Закон за лечебните заведения. Коригиране на дисбаланса в остойностяването на клиничните пътеки и извеждане на ролята им на финансов механизъм, като първа стъпка към преминаване на нова система на финансиране. Пилотно въвеждане на нови финансиращи механизми. Срок 2022 – 2023 г.
Законодателна инициатива с оглед създаване на електронно здравно досие и електронна здравна система – до края на 2022 г.
Промени в Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване с цел въвеждане на нови финансиращи механизми – най-късно до 2023 г.
Въвеждане на нови методични ръководства за лечение и диагностика – декември 2022 г.
Законови промени, гарантиращи дейностите и структурите в трудно достъпни и отдалечени райони като инфекциозни, родилни и детски звена и отделения, както и социално значими за съответния регион звена да
бъдат финансирани на база капацитет и потребност – декември 2022 г.
Закона за лекарствените средства в хуманната медицина с оглед повишаване на достъпа на граждани до медикаменти (деца до 14 г. и др) – декември 2022 г.
Създаване на електронно здравно досие и електронна здравна система – приоритетно създаване, включително със съответните законодателни инициативи – срок до края на 2022 г.
Средносрочни приоритети, за които се споразумяха коалиционните партньори
Премахване на дисбаланса в остойностяването на клиничните пътеки и извеждане на ролята им на финансов механизъм като първа стъпка към преминаване на нова система на финансиране с пилотно въвеждане на нови финансиращи механизми – най-късно през 2023 г.
Нова държавна агенция на национално и регионално ниво ще преформатира контролните функции на системата.
Закриване на съществуващите медицински одити в МЗ. Създаване на независима Агенция за медицински одит и акредитация към Народното събрание.
Преобразуване на съществуващата Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която да следи за качеството на здравната система, оптимизацията и правилното разходване на средства. Агенцията да е независима от Министерството на здравеопазването.
Законодателни промени за повишаване ефективността на етичните комисии към съсловните организации.
Дейностите и структурите в труднодостъпни и отдалечени райони като инфекциозни, родилни и детски звена и отделения, както и социално значими за съответния регион звена да бъдат финансирани на база капацитет и
потребност. Мярката предвижда анализ с цел смяна на модела на финансиране, първоначалните дейности по който да започнат през 2022 г.
Детско здравеопазване
95% заплатени лекарствени продукти от НЗОК и солидарно участие в заплащането от страна на родителите за деца до 14 г. за остри заболявания със създадени ясни контролни механизми след създаване на електронно досие; НЗОК да започне да заплаща потребителската такса на специалистите в амбулаторната практика, работещи с деца и таксата престой към болниците за хоспитализираните деца; да се изготви цялостна стратегия и кадрово обезпечаване; да се стимулират профилактичните програми за деца; изграждане на Национална детска болница след подробен анализ.
Увеличаване на средствата за превенция и контрол на заболяванията в направление социално-значими и инфекциозни заболявания, започвайки от бюджет 2022 г.
Преразглеждане и актуализация на здравната карта. Броят на леглата и кадрите да бъде оптимизиран спрямо европейските стандарти. Да се приемат необходимите законови промени в рамките на 2022 г.
Финансиране на лечебните заведение
Промяна в модела на управление и финансиране: подготовка за промяна на статута на държавните и общински лечебни заведения от „търговски дружества“ след анализ; нов Закон за лечебните заведения; приемане на наредба за оценка на труда на медицинските специалисти с оглед създаване на национална рамкова система за формиране на възнагражденията, която отчита минимални почасови ставки, допълнителна квалификация, обема на извършената дейност и нейното качество.
Финансиране на дейностите на лечебните заведения на базата на техните реални приоритети, определени от здравната карта и качеството на здравната грижа.
Обществен финансов контрол на лечебните заведения, които ползват обществен ресурс.
Минимално максимално съотношение между заплата и бонус на медицинските специалисти в лечебните заведения, които ползват обществен ресурс. Входящо предложение 1 към 20.
В новия Закон за лечебните заведения да бъде забранено заемането на управленски позиции в две различни структури. Заеманата управленска длъжност може да бъде максимум 2 мандата. Окрупняване на лечебните заведения и обединяване на медицински центрове с болници, където е необходимо.
Анализ на най-добрия модел за здравно осигуряване/НЗОК и на доплащанията от пациентите и тяхното оптимизиране, когато лечението се заплаща от НЗОК.
Доболнична помощ
Създаване на ефективно работеща доболнична помощ: преразгледаждане на ролята на семейните лекари; подпомагане на изграждането на групови практики (структури) на семейните лекари; разширяване на обхмата на скрининговите програми, както и на (ваксинационните и за социално-значими заболявания).
Спешна помощ – ясен план до юни 2022 г. как до оптималния час всеки нуждаещ се пациент да получи необходимата медицинска помощ. Да бъде изгготвен анализ за оптимизиране на националната система; адекватно заплащане на кадрите, транспортно обезпечаване, изграждане на интегрирана комуникационна система.
Специализациите
Промяна на наредбата за специализации. Ключови изисквания са национален изпит; здравна карта на лечебните заведения като места за специализация; промяна в начина на финансиране на специализантите и тяхното
заплащане на пропорционален принцип спрямо участието им и изпълнението на дейността. Те стават част от изпълнителите на пътеките (или новия модел на финансиране) по НЗОК.
Държавно финансиране с целеви стипендии за стратегически специалности във водещи центрове в света, обвързани с последващ задължителен период на работа в България.
Оптимизиране на системата
Интегриране на лекарски асистенти, фелдшери, парамедици в системата на здравеопазването. Възможност за регистриране на съсловни организации.
Оптимално преструктуриране на ТЕЛК и НЕЛК в полза на пациентите.
Интегриране на медицински регистри по всички специалности паралелно със здравното досие.
Стоматологична грижа
Стоматологичното обслужване – средствата, които са предвидени по НЗОК да са за по-широк кръг дейности, включително спешна стоматологична помощ и детска профилактика (да се обсъди със съсловната организация).
Промяна на фокуса на здравната система с цел подобряване условията за диагностика и лечение в доболничната помощ и намаляване на болничното лечение. Регионализация на здравеопазването.
Съществени промени в лекарствената политика с цел подобряване достъпа на гражданите до медикаменти, медицински изделия и лечебни храни. Законодателна инициатива при консултация с Български фармацевтичен съюз и сродните асоциации.