Новини от последния час | BGvesti.eu

BGvesti.eu – Новините днес от България и света, Бизнес, Борси, Шоу, Спорт, Технологии

Защо толкова малко важни плъхове напуснаха кораба на Путин?

Защо толкова малко важни плъхове напуснаха кораба на Путин?

Снимка: Bloomberg

seo blog7

Когато някой като Борис Бондарев – руски съветник в ООН в Женева, затръшне вратата на работодателя си – руското външно министерство, и собствената си страна, естествено е човек да се зачуди дали системата на Владимир Путин показва пукнатини три месеца след началото на инвазията на диктатора в Украйна. Отговорът обаче е „не особено“. Въпреки сравнителния провал на инвазията до момента видните дезертьори са сравнително малко на брой. Руският истаблишмънт не върви към разпад.

За по-голямата част от хората от ерата на Путин продължването напред има повече ползи от дезертирането, пише авторът на Bloomberg Леонид Бершидски.

Бондарев, редови дипломат, специализиран в контрола на въоръженията, е най-високопоставеният ренегат на Министерството на външните работи досега. Нито един заместник-министър или посланик не е напуснал кораба дори когато министър Сергей Лавров захвърли всяка претенция за дипломация и се присъедини към провоенната пропаганда на пълен работен ден, обявявайки, че украинският президент от еврейски произход Володимир Зеленски може лесно да бъде нацист, тъй като Адолф Хитлер, твърди Лавров, също е имал еврейска кръв. И все пак на Бондарев му отне три месеца от началото на войната и три седмици от антисемитските коментари на Лавров, за да подаде оставка и да изрази дипломатически меки критики към министъра, който, пише Бондарев, „постоянно отправя противоречащи си изявления“.

Още по темата

Други забележителни дезертьори? Сред тях е Анатолий Чубайс – дългогодишен висш държавен служител, който тихо подаде оставка от последната си незначителна позиция като специален представител на Путин за устойчивото развитие и напусна Русия, без да каже и дума публично за войната. Няколко пропагандатори и представители на държавната телевизия скочиха от кораба по един ефектен начин – например Марина Овсянникова от Първи канал, която прекъсна предаването, подскачайки пред камерата с плакат срещу войната, или като двамата редактори на прокремълския сайт lenta.ru, които успяха за кратко да заменят съдържанието на началната си страница с материал срещу Путин. Други си тръгнаха по-тихо, например Кирил Карнович-Валуа, старши мениджър в медийната мрежа RT, който показа ясно, че творческият екип в RT, управляван от него, по-скоро би работил като стартъп, отколкото да остане във финансираната от държавата медия.

гръцки преводач Добрич

Малцина бизнес лица осъдиха инвазията в Украйна, като най-изтъкнатият сред тях е Олег Тинков. Украинските и някои международни медии имаха полеви ден с историята на Игор Волобуев – вицепрезидент на „Газпромбанк“, която обслужва износа на газ от Русия. Роденият в Украйна Волобуев не само че напусна работата си, но и се премести в родината си и се присъедини към силите ѝ за териториална отбрана. Историята би носила повече тежест обаче, ако вицепрезидентите в „Газпромбанк“, както и в много други банки, имаха някаква важност.

See also  Сянката на мечия пазар продължава да помрачава Wall Street

Ако потърсите министри, генерали, шефове на държавни телевизии, президентски съветници и олигарси в неотдавнашния „пълен списък“ на Newsweek с изтъкнати лица, оттеглили се от режима, ще останете разочаровани. Е, да, има няколко културни лица, напуснали финансирани от държавата позиции, но те едва ли могат да бъдат определени като стълбове на режима. Лесно могат да бъдат заменени, що се отнася до Кремъл.

Ако плъховете не се разбягват, значи корабът не потъва, поне не от тяхна гледна точка. Човек може да разчита на поддръжници на режима – цинична група – за да взима житейските си решения с хладнокръвие. Емоционалните ходове са въпрос на дни, може би седмица – и малцината сред екипа на Путин, които можеха да изпитат силни емоции по повод атаката срещу съседната страна, напуснаха в първите дни от кампанията. Останалите душат въздуха, за да усетят миризмата на поражение и въпреки военните неуспехи на Русия, не го подушват. Топ бюрократи, офицери, мениджъри и бизнес лидери знаят наградата от това да служат на Путин и опасностите, свързани с открия отказ да го направят.

Тинков, например, казва, че е бил принуден да продаде дела си в руската банка, която бе в основата на богатството му, след като говори срещу войната. Банката обяви, че ще премахне името на Тинков, което в момента носи. От друга страна, докато чуждестранни компании напускат Русия и активите им биват национализирани или предавани на местни предприемачи, новият статут на парий на Русия създава определен вид възможност.

Системата на Путин храни и опитомява хората си от две дълги десетилетия. Не е ясно какво руски генерал или министър може да спечели от определянето на войната като „специална военна операция“, както е позната в Русия. Дори по-нископоставените кадри на режима, които се опитаха да се отделят от Путин през последните месеци, срещат отпор от гласовитата руска емигрантска общност. Руски дисиденти, живеещи в Германия, изразиха силни протести, когато медийният гигант Axel Springer назначи Овсянникова с ресор Русия и Украйна: защо да награждаваш пропагандатор, докато много честни руски журналисти, които никога не са били наети от руската пропагандна машина, не успяват да си намерят доходоносна работа в Европа?

See also  Събитията на 2022 г. - пикът на инфлацията, вдигането на лихвите и 24 февруари

Когато Карнович-Валуа обяви напускането си от RT, Мария Певчик – близък сътрудник на затворения опозиционен лидер Алексей Навални, започна кръстоносен поход в Twitter срещу него.

„Не търсете в душата си съчувствие и симпатия за хора, които не ги заслужават“, написа тя. „Те имаха достъп до цялата информация. Всяка секунда имаха избор. И направиха своя“.

Няма нужда да бъдеш особено умен, за да знаете, че дори ако дезертьорите бъдат приети и видимо наградени, никой не изпитва топли чувства към тях – всяко насърчение всъщност е само средство дезертьорството да изглежда по-привлекателно. Когато целта е постигната, дългогодишните служители на Путин нямат бъдеще на Запад, където руски емигранти и западняци винаги ще поставят под въпрос миналото им. Дори в най-добрия сценарий те винаги ще бъдат изправени пред пречки в професионално и бизнес отношение. Междувременно в Русия могат да бъдат единствено обезличени, имената им да бъдат изтрити от всеки официален източник, а имуществото, роднините и приятелите им – в риск.

Дори ако дълбоко в себе си някои руски фигури от истаблишмънта – например т.нар. „системни либерали“, които винаги са били хладнонастроени към империалистическия проект на Путин – са срещу войната и всичко, което означава тя за мястото на Русия в света, най-добрият им ход е да се снишат и да изчакат да видят какво ще остане от управлението на Путин. Засега няма особени изгледи войната да до свали от власт, но дори това да не се случи, той остарява и има слухове, че е болен от редица болести. Всеки с интерес да грабне парче от следпутинския пай трябва да бъде в Москва, или поне достатъчно близо, когато разпределянето започне. Завръщане от изгнание на Запада е малко вероятно поради същите причини, поради които малко германски емигранти просперираха в родната си страна след падането на нацизма, а много бивши нацисти (например канцлерът Курт Георг Кизингер) успяха.

See also  ЕК очаква сериозно забавяне на ръста на българската икономика през 2023 г.

За тези, които са в изчакване, пословичният кораб ще трябва да поеме списък с много по-изтъкнати лица, преди те да предприемат ход, а този ход вероятно ще бъде по-скоро игра на власт, отколкото бягство.

Въпреки това почти липсващото открито инакомислие сред истаблишмънта не е нещо, което Путин да празнува. Слабостта на искрената емоция, която той пося в руския елит, студените пресметливост пред изключително позорните обстоятелства говорят за спад на човешките и интелектуални качества на елита. Както дипломатът Бондарев написа в оставката си: „Със съжаление признавам, че през всички тези 20 години нивото на лъжите и липсата на професионализъм в работата на външно министерство растеше през цялото това време. През последните години обаче това просто се превърна в катастрофа“.

Водена от тези хора, при управлението на Путин или след това, Русия е обречена да изостава и губи.

Източник: