Новини от последния час | BGvesti.eu

BGvesti.eu – Новините днес от България и света, Бизнес, шоу, спорт, технологии и здравни вести.

Притиснатият в ъгъла Путин е опасен

Ако алтернативата му е унижение и поражение, той може да прибегне до ядреното оръжие

Сега стигнахме до точката във войната в Украйна, за която западните политици едновременно се надяваха и тревожеха от много месеци, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракман.

Дори когато взеха решението да доставят на Украйна ракетите, които промениха хода на войната, американските функционери бяха наясно с двоякия характер на своя избор. Както каза един от тях през май: „Колкото по-добре се справят украинците, толкова по-опасна ще става ситуацията“.

Този момент на повишени възможности и увеличена опасност настъпи. След поредица от руски поражения Владимир Путин свика още войски и отново заплаши с използването на ядрени оръжия.

Много западни експерти смятат, че Путин блъфира. Но управляващите са по-предпазливи. Наскоро Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на президента на САЩ Джо Байдън, повтори, че ядрените предупреждения на Кремъл са „въпрос, който трябва да вземем адски насериозно“.

Възможността за ядрена война винаги е била голяма в изчисленията на Белия дом. И това е нещо добро, като се има предвид, че грешните преценки могат да доведат до Армагедон.

Тези, които настояват, че Путин блъфира, твърдят, че прибягването до ядрени оръжия би било очевидно безразсъдство. Тактически ядрен удар срещу Украйна би замърсил с радиация региона, който той твърди, че освобождава – и много вероятно и самата Русия. Това също би предизвикало ответна реакция от НАТО. Още повече, ако член на НАТО е нападнат.

Но Путин е притиснат в ъгъла. Освен това е неморален и безразсъден. Използването на ядрено оръжие очевидно не е първият му избор. Но това може да е последното му хвърляне на зара – ако алтернативата е унижение и поражение.

See also  Светът разполага с всички инструменти за борба с COVID, но не ги използва

В отчаяна ситуация Путин може да се надява, че използването на ядрени оръжия ще бъде толкова голям шок за Запада, че ще наложи преговори и отстъпки. Теорията, че използването на ядрени оръжия може да принуди врага да отстъпи, е част от руската военна доктрина и е известна като „ескалация с цел деескалация“. САЩ обаче предупредиха Путин, че използването на ядрени оръжия ще има „катастрофални“ последици за Русия. Но в Русия – точно както и на Запад – има много хора, които смятат, че другата страна блъфира.

Дори онези западни властници, които приемат много сериозно ядрените заплахи на Путин, остават твърдо решени, че на Русия не трябва да се позволява да използва ядрено изнудване, за да прекрати подкрепата на Запада за Украйна. Това оставя политиците да вървят по опасно въже. Целта е да се осигури достатъчна подкрепа за Украйна, за да се позволи на Киев да победи руските сили, без да се изкушава Кремъл да използва ядрено оръжие.

Трудността с тази политика е, че тя се затруднява да отговори на въпроса как точно виждаме края на тази война.

На Запад много се говори за необходимостта от поражение на Русия. Но под това малцина разбират безусловна капитулация. По-скоро войната ще трябва да приключи с договорен мир, или с режима на Путин, или с неговия наследник.

Военните цели на руския президент вече са се свили по обещаващ начин. Той започна с целта да свали правителството на Володимир Зеленски в Киев, но сега определя целта си като „освобождаване“ на Донбас.

САЩ и техните западни съюзници казват, че Русия трябва да бъде изтласкана още повече – поне зад линиите, откъдето нахлу. Междувременно украинското правителство настоява, че Русия трябва да бъде изгонена от цялата окупирана украинска земя. Това включва частите от Донбас, които Русия окупира преди инвазията на 24 февруари, както и Крим, който беше анексиран през 2014 г.

See also  Контролираните от Москва региони в Украйна гласуват за или против присъединяване към Русия 

Трудно е да си представим Путин да приеме дори по-малко твърдата позиция на Запада, тъй като това би означавало, че той е пожертвал хиляди животи без никаква печалба. С напредването на украинските сили Киев също не бърза да седне на масата за преговори. Статутът на герой, на който в момента се радва Зеленски – съчетан с отвращение към Русия – също затруднява всяко западно правителство да окаже натиск върху Киев да преговаря сега.

Може ли Путин просто да се оттегли? Има примери за големи сили, които претърпяват поражение във война, без да използват ядрените си оръжия. Това се случи с изтеглянето на американците от Виетнам през 1973 г. и съветското такова от Афганистан през 1988 г. Но във всеки от тези случаи САЩ и СССР оставиха приятелски, макар и краткотрайни режими, съответно в Сайгон и Кабул. И нито Вашингтон, нито Москва смятаха тези неуспешни войни за екзистенциални.

Тъй като войната в Украйна върви зле и потенциалните наборници се съпротивляват на мобилизацията, призракът, който започва да преследва Русия, е този от 1917 г., когато военното поражение довежда до революция. Но болшевишкият преврат, гражданската война и сталинската диктатура подчертават, че вътрешните сътресения в Русия носят своите собствени опасности.

По-оптимистичен, неруски паралел може би е Аржентина през 1982 г., когато поражението от Великобритания във войната за Фолклендските острови дискредитира военния режим, който започна инвазията. Хунтата рухна и демокрацията се наложи. Но аржентинската хунта беше по-слаба от режима на Путин и не разполагаше с ядрена опция.

Въпреки това мнозина на Запад се надяват на някакъв вариант на аржентинския сценарий – поражение за Путин, последвано от появата на по-приемливо и податливо руско правителство. Това би било прекрасно, без съмнение. Но надеждата сама по себе си не го прави по-вероятно. А повечето от алтернативните резултати варират между мрачни и катастрофални.

See also  Кадър на деня за 13 ноември

Източник: