Новини от последния час | BGvesti.eu

BGvesti.eu – Новините днес от България и света, Бизнес, шоу, спорт, технологии и здравни вести.

Кога Европа ще се научи да се защитава сама?

Франция и Германия не спират да твърдят, че Европа трябва да спре да разчита на Вашингтон, но не правят нищо по въпроса

30 години, след като ужасите на войните на Балканите разкриха неспособността на Западна Европа да се справи с конфликт на европейска земя, инвазията на Русия в Украйна показва колко малко неща са се променили, пише Politico.

Когато Югославия започна да се разцепва през 1991 г., на външния министър на Люксембург Жак Поос се падна да направи злополучно оптимистичната забележка: „Това е часът на Европа, не този на американците“.

Оттогава насам изминаха години на агонизиращо душевно търсене за това защо Европа не успя да устои като военна сила. Ужилени до ново ниво на паника от мантрата на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп „Америка на първо място“, както френският президент Еманюел Макрон, така и бившият германски канцлер Ангела Меркел отправиха злокобни предупреждения, че Европейският съюз вече не може да разчита на САЩ.

Макрон непрекъснато говори убедително за намеренията на Европа да създаде свой собствен дневен ред за сигурност, но обещанията му – заедно с тези на много други високопоставени европейски политици – да преследва политика на европейска „стратегическа автономия“, при която ЕС значително ще намали военната си зависимост от САЩ, засега са били почти изцяло на думи.

Изправени пред геноцидното нападение на руския президент Владимир Путин срещу най-голямата страна, която изцяло се намира в Европа, Франция и Германия прекараха седем месеца, разчитайки във военно отношение на Вашингтон, в по-малка степен и на Великобритания, за да гарантират демокрацията и свободата на близък съюзник на ЕС.

Според Kiel Institute for World Economy САЩ са обещали 25 млрд. долара военна подкрепа на Украйна, а Великобритания – 4 млрд. евро. За сравнение, Германия е обещала 1,2 млрд. евро, което е по-малко от сумата от 1,8 млрд. евро на Полша, а военната подкрепа на Франция към Киев е едва 233 млн. евро, изоставайки дори от Естония в това отношение. Великобритания обучи 5000 украински войници, а Франция – 100.

See also  S&P и Nasdaq не можаха да задържат рекордите след номинацията на Пауъл

Тези несъответствия са въпрос на политическа воля, а не на пари. ЕС има годишен брутен вътрешен продукт от 14 трлн. евро и общ бюджет за отбрана от 230 трлн. евро. Франция обаче подчерта, че не иска да бъде „съвоюващ” във войната или да „унижава” Русия, а германският канцлер Олаф Шолц подчертава опасностите от това да бъдеш привлечен в конфликта.

Всички погледи сега са насочени към това дали потенциалната промяна на мнението е неизбежна и дали икономическият крал на Европа – Германия, и единствената ядрена сила на ЕС – Франция, ще се съгласят да изпратят танкове Leopard 2 и Leclerc. Самата Украйна отправя молба за още оръжия сега, когато Путин изпраща още стотици хиляди войници във войната.

Съдбата ни е във вашите ръце

Разликите в бюджетите между САЩ и западноевропейците повдигат мъчителни въпроси за лидерите на ЕС, свързани с това какво щеше да се случи с Киев, ако президентът на САЩ беше по-малко отворен за широкомащабна намеса от Джо Байдън.

В своя реч този месец германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт призна, че ситуацията е неприемлива.

„Германия и европейците зависят от мирен ред, който не могат да гарантират сами“, каза Ламбрехт, добавяйки, че това е особено проблематично, тъй като Америка все повече насочва „основното си внимание“ към Тихия океан.

Вашингтон „може вече да не може да гарантира отбраната на Европа до същата степен, до която го правеше в миналото“, каза министърът. „Заключението е ясно: ние, европейците, и по този начин най-вече ние, германците, трябва да направим повече, за да можем сами да покажем толкова много военна сила, че другите сили дори да не си помислят да ни нападнат“.

Дали тези думи обаче ще бъдат последвани от действия остава неясно. Критиците ѝ бързо посочиха, че бившият канцлер Меркел вече достигна до подобно заключение през 2017 г. – казвайки на събиране в палатка за бира в Мюнхен, че „ние, европейците, наистина трябва да поемем съдбата си в наши ръце“ – но нищо особено не се случи след това.

See also  Г-20 пак бяга от твърдите ангажименти за постигането на климатичните цели

Това е феномен, който измъчва европейската отбрана от дълго време: „Още през 90-те години общият смисъл беше: не можем винаги да зависим от американците“, казва Клаудия Майор от German Institute for International and Security Affairs.

Тя има предвид френско-британската декларация от Сен Мало от 1998 г. – отговор на провалите на Балканските войни, в която се подчертава, че Европа „трябва да има капацитет за автономни действия, подкрепени от надеждни военни сили“.

Вместо това обаче „малко неща се случиха оттогава насам“, тъй като основните европейски сили „не са се чувствали заплашени във военно отношение и просто разчитаха на САЩ“, казва Майор.

Невъзможна съвместна работа

Въпреки че отдавна се смята, че ЕС няма да успее да разшири надеждно своите отбранителни способности, докато поддържа 27 армии, които често се опитват да изпълняват поотделно едни и същи задачи и да разработват свое собствено оборудване, усилията ресурсите да се обединят продължават да удрят фатално на камък.

„Трябва да хармонизираме действията си, точно когато [Германия] се появява като втора военна сила. Нашите усилия са разпокъсани, има толкова много загуба, защото имаме толкова много различни модели танкове, плавателни съдове и бойни самолети“, каза бившият френски министър по Европа и евродепутат Натали Лоазо.

Малко неща символизират така добре неволите на това лошо сътрудничество и недоверие от тежкото положение на френско-германско-испанския проект за изтребители FCAS. Той буквално няма да излети.

FCAS (Future Combat Air System, или Бъдеща бойна въздушна система) е затънала в забавяния и трудности от години и търпи нови неуспехи, въпреки че европейските правителства отправят подновен ангажимент за отбрана, след като войната в Украйна избухна. Първите модели на изтребителя не се очакват преди 2040 г. заради разногласията между французите и германците по ръководството на общия проект.

Френски представители и експерти по сигурността са разгневени от скорошното решение на Германия да замени т.нар. „ядрена част“ от военновъздушните си сили, която би трябвало да може да пуска американски атомни бомби в случай на война с Русия, с американски изтребители F-35.

See also  Олиото се изправя пред „перфектна буря“ заради нарушените доставки от Черно море

“Приоритет на Германия не е да изгради европейска отбрана, а да възстанови армията си, която се разпада. Тя иска да си върне статута на добър ученик на НАТО“, казва Пиер Арош, европейски експерт по отбраната в мозъчния тръст IRSEM, подкрепян от френското министерство на отбраната.

Германски официални лица казват, че решението за F-35 не променя ангажимента на Берлин към FCAS. Вместо това те твърдят, че то се дължи на факта, че е трябвало нови самолети да бъдат купени незабавно, а има още много време, докато FCAS наистина заработи. Нещо повече, те твърдят, че Вашингтон е нямало да се съгласи американски атомни бомби да бъдат носени от самолети, чиито строителни планове не са били разгледани предварително от американското разузнаване.

Германия, от своя страна, обвинява военната индустрия на Франция, че не участва във военното сътрудничество.

„Във всичко, което обсъждаме, накрая трябва да бъде ясно, че ще бъдем третирани като равни. И че не може да има френски индустриални компании, които искат да ограничат достъпа до определени знания. Трябва да платим за това, но да не получим пълен достъп до всички данни? Това не може да се случи“, казва Ламбрехт пред Politico.

Все пак тя признава, че за да се стимулират съвместните европейски отбранителни проекти, Германия трябва да се откаже от политиката си да може да блокира износа на оръжия от съюзници, ако тези оръжия са били първоначално от Германия или са били разработени съвместно. Съюзникът от НАТО Естония, например, получи забрана да продава оръжия на Украйна малко преди войната, според Wall Street Journal.

„Ако правя подобен проект със съюзниците си, които споделят същите ценности като мен, и ако аз съм единствената страна, която има различна позиция върху износа, тогава трябва да се запиташ дали това може всъщност да бъде пречка“, казва тя.

Източник: