Новини от последния час | BGvesti.eu

BGvesti.eu – Новините днес от България и света, Бизнес, Борси, Шоу, Спорт, Технологии

Готов ли е Западът за хаотичния свят след Путин?

Битката за контрол над Кремъл може да стане шекспировска, както и борбата за ядрения арсенал на страната за заграбване

Президентът на Русия Владимир Путин се впусна в тирания, с която измъчва милиони хора. Слизането му от власт обаче ще донесе друг вид хаос – шекспировска битка за власт, установяване на регионални лидери и борба за ядрен арсенал за заграбване, пише Politico.

seo blog7

Засега малцина искат да говорят публично за света след Путин. В частен план западните страни и анализатори планират сценариите, които могат да се развият, когато Путин неизбежно си тръгне, и как трябва да реагират съюзниците на Украйна.

„Ще бъда внимателен и няма да спекулирам твърде много относно вътрешната политическа ситуация в Русия“, каза наскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в отговор на въпрос как алиансът се подготвя за възможността руският лидер да напусне поста си.

„Независимо от това, което могат да покажат различните анализи, мисля, че това, което трябва да направим в НАТО, е да бъдем подготвени за всякакви евентуални случаи и когато става въпрос за Украйна, да бъдем готови да продължим да ги подкрепяме“, допълни той тогава.

Все пак има консенсус: това няма да бъде чист преход и ще постави пред Запада безброй дилеми. Доколко западните съюзници могат — и трябва — да повлияят на процеса на наследяване? Какво да правят, ако руски републики се отцепят? Какви отношения трябва да поддържат с наследника на Путин?

„Трябва да оставим настрана всякакви илюзии, че това, което ще настъпи, ще е демокрация“, казва Лори Бристоу, бивш британски посланик в Русия в периода от 2016 до 2020 г. Тя прогнозира, че след оттеглянето на Путин ще настъпи „време на проблеми“.

гръцки преводач Добрич

Жестока битка за наследяване

Засега Путин е в сигурна позиция. Той все още контролира държавния апарат, а военните изпълняват неговите заповеди в Украйна. Нахлуването обаче влоши позициите му у дома и задълбочи несигурността относно това кой ще поеме управлението и как.

„За да управлявате стабилна приемственост, когато настъпи моментът – който според Путин ще бъде момент по негов избор – тогава се нуждаете от висока степен на консенсус на елита“, казва още Бристоу. „Това, което се случва там, е, че няма такъв консенсус“, допълва тя.

See also  Разпродажбите на технологични акции пак помрачават настроенията на Wall Street*

Според нея съперниците за властта в Кремъл сега са повече от всякога. Тази битка може да се окървави, след като висшият пост в Кремъл най-накрая се оваканти. Според нея ситуацията може да стане „шекспировска“. „Да си спомним за „Крал Лир“ или [за] Римската империя, за император Клавдий, или дори за „Игра на тронове“.

Александър Вершбоу, бивш високопоставен служител на САЩ и НАТО, смята, че най-вероятният сценарий е за „плавен преход“ в сегашния вътрешен кръг на Путин. Той също признава обаче, че свалянето на тираните ще породи смут. „Може да има вътрешна нестабилност, нещата стават много непредвидими в авторитарни системи, в персоналистични диктатури“, допълва той.

Бристоу предупреждава, че борбите за наследство стават много непредвидими в авторитарни системи. „Мисля, че трябва да признаем границите на нашата способност да влияем върху тези резултати“, коментира тя.

Ядрени бомби и сила

Русия разполага с най-големия запас от ядрени оръжия в света – хиляди бойни глави, всяка от които може да причини огромни разрушения, смърт и травми на населението. Арсеналът отдавна е източник на сила на Русия на световната сцена и съществена част от нейния глобален имидж – години наред възможността за ядрен удар на Кремъл доминираше общественото въображение в САЩ и другаде.

В период на несигурност в ръководството този арсенал може да се превърне в желан символ на властта.

„Има реална възможност да има смъртоносна конкуренция – конкуренция на хора, които се опитват да обединят различни части на армията – особено 12-та ГУМО, която контролира руския ядрен арсенал“, коментира Уилям Албърк, бивш директор на Центъра за контрол на оръжията на НАТО и директор на Международния институт за стратегически изследвания.

Разбунени региони

Русия е най-голямата страна в света. Тя се простира в 11 часови зони и от Кавказ на юг до Арктика на север.

Въпреки че може да изглежда, че Путин държи деспотичен контрол върху цялото това пространство, има редица руски републики с по-слаби връзки с Москва. В някои от тях има и амбициозни политически фигури. Вакуумът на властта в далечна столица може да създаде възможност за местните лидери да поемат повече контрол.

See also  Слабо начало на седмицата за американските борси

Въпреки че повечето анализатори смятат, че Руската федерация до голяма степен ще се задържи единна въпреки битката за контрола на Кремъл, те признават, че руското правителство отдавна се страхува от фрагментация. В случай на борби между отделните фракции всички погледи ще бъдат насочени към Рамзан Кадиров, бруталния глава на Чеченската република.

Албърк казва, че Кадиров може и да се хвърли в подкрепа на някоя фракция, а може и да реши, че е приключил с дългогодишните руски субсидии, заради което да се опита да скъса с Москва и да управлява Чечня и Дагестан, като си създаде собствена империя там.

Инвазията на Москва в Украйна също може да се върне тъпкано на Кремъл. Според Александър Вършбоу, бивш американски посланик в Русия, има „малка вероятност“ за разпадане, но „по ирония на съдбата“ анексирането на райони в Източна Украйна от Путин „може да бъде цитирано като прецедент от сепаратистки лидери в Руската федерация, за да декларират, че границите са готови за преначертаване“.

Завръщане на дебата за започването отначало

След като бъде създаден нов ръководен екип, това е моментът, в който ще започнат най-мрачните политически дебати за западните правителства. Когато Путин слезе от политическата сцена, някои официални лица – особено в Западна Европа – може да твърдят, че има възможност да се изградят нови отношения с Москва.

САЩ позорно предложиха на Русия символичен бутон за „нулиране“ в началото на президентството на Барак Обама, само за да видят, че отношенията се влошават още повече. Германия в продължение на години проповядваше евангелието на икономическия ангажимент с Русия, само за да обяви историческото „Zeitenwende“, или повратна точка след нахлуването на Москва в Украйна.

С ново ръководство в Кремъл Германия може да каже „о, Zeitenwende, няма значение. Нека настояваме САЩ да направят още едно рестартиране с новия руски лидер“, казва Албърк. Неизбежно източното крило на НАТО ще осъди подобни инициативи. Те ще твърдят, че „Русия никога няма да се промени“ и ще разчитат на съюзниците да не отстъпват от по-категоричната позиция на НАТО, възприета от началото на войната, допълва той.

See also  Бъдещето на глобалната търговия на дребно е в локализацията

Полският министър на националната отбрана Мариуш Блашчак изказва подобна теза пред медията. „Русия във версия с цар като лидер е същата като Русия във версия с генерален секретар на комунистическата партия като лидер, а сега е същата с Владимир Путин като лидер“, посочва той. „Това, което е важно от наша гледна точка, е да изолираме Русия“, заключава той.

Засега няма очакван наследник на Путин, но запознати казват, че очакват режим с подобна идеология – или дори по-краен. Янис Гарисонс, латвийски държавен секретар, посочва, че Путин вече е хвърлил в затвора критици – и възможни бъдещи лидери и не са много хардлайнерите отвън, които биха се намесили. Той подчертава, че единствените хора, които го критикуват и не са в затвора, са от дясното крило.

„Не бива да ставаме жертва на хунта или някаква група хора, които казват, че искат нулиране на отношенията, ако ситуацията остане на практика същата“, казва и Бен Ходжис, бивш командир на американската армия в Европа.

Една основна разлика този път е, че Европа сега е по-малко зависима икономически от Москва. „Изминахме дълъг път, за да спрем да купуваме от Русия“, казва високопоставен дипломат от ЕС, пожелал анонимност. „Това ще остави само проблемите с ядрените оръжия – но това ще бъде до голяма степен проблем на американците“, допълва той.

Друг сигнал, който западните лидери могат да търсят, е дали наследникът на Путин ще си сътрудничи с международни организации, които да преследват руските военни престъпления в Украйна. Това, разбира се, е далечна възможност. „Само Русия, решена да сътрудничи, не би представлявала заплаха за Европа“, казва в тази връзка чешкият външен министър Ян Липавски.

Въпреки всички предположения, че кооперативна Русия е далеч, някои дипломати предупреждават, че западните правителства трябва да комбинират възпирането с по-дългосрочни усилия за ангажиране на руското гражданско общество. Западният съюз, според Бристоу, трябва да обмисли „как да достигне до руското общество отвъд Кремъл, до следващото поколение руски политици, мислители, интелектуалци, учители, бизнесмени, за да изложи алтернативна визия на тази, която имат хората там“.

Източник: