Новини от последния час | BGvesti.eu

BGvesti.eu – Новините днес от България и света, Бизнес, Борси, Шоу, Спорт, Технологии

Кольо Колев: Радев играе напълно по правилата и никой не може да го обвини, че бонифицира едни или други

България изпраща политическа година, която започна с редовно правителство, но посреща новата 2023 година със служебен кабинет и минимални очаквания за решение на политическата криза. Първият мандат за съставяне на правителство се провали, вторият е с много малки шансове за успех, третият – под сериозен въпрос.

Ако се стигне до предсрочни избори обаче, картината на представителството в Народното събрание се очертава да бъде почти идентична. Как да се излезе от кризата, каква е ролята на държавния глава, който вече дълго управлява чрез служебни правителства, може ли да се стигне до крах на партийната система в резултат на силно разочарование от парламентарната демокрация?

seo blog7


Това са горещите въпроси на прага на 2023 година, когато през изминалите месеци се сляха две кризи – вътрешна и външна. Епицентър.бг. се обърна към социолози и политолози за отговори и прогнози. Предлагаме ви позицията на социолога Кольо Колев (“Медиана”).

– Събитията през 2022-а сочат, че политическата криза ескалира. Започнахме годината с редовно правителство, а влизаме в 2023-а със съмнения за успех и на третия мандат. Към криза ли върви и партийната система, г-н Колев?

– Това, че съществуващите на политическия пазар партии намират все по-малко привърженици, не означава „криза на партийната система”. Проблемът е, че все повече избиратели не могат да открият себе си, своите виждания, своите чувства за правилно- неправилно, справедливо-несправедливо в думите и действията на настоящите партии. Хората чувстват, че ги лъжат! Пробутват им шарени балончета – „правата на човека”, „демократически ценности”, „правова държава”, „пазарна икономика”(с дълбоко деформиран пазар), евроинтеграция и „евроатлантически ценности” …

И зад всичко това се крият геополитически интереси, желанията на някой да се замогне за сметка на друг, стремежът да ти бръкнат още по-дълбоко в джоба, налагане на цензура и простичкия факт, че богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни.

See also  МВР предлага арестуваните вече да имат право да запазят мълчание

Инфлацията и кризите в последните две години направиха тези противоречия особено видими и засилиха усещането на хората, че всички партии (в съучастие с медии и финансиращи анонимни структури) играят в тази мръсна игра. Но това съвсем не е „криза на партийната система”. Това е криза на света!

гръцки преводач Добрич


– Виждате ли рискове за парламентарната демокрация при толкова нисък рейтинг на Народното събрание и невъзможност да се постигне консенсус за преодоляване на политическата криза?

– Определено има рискове за т.нар. „парламентарната демокрация”. И в основата е откъсването на същата тази парламентарна демокрация от „народната демокрация” – от това, което искат и чувстват мнозинството от хората. Сравнете това, което идва от т.нар. „политически елит”, от конфигурацията в парламента и обществените настроения. Хората искат страната ни да стои максимално дистанцирано от войната в Украйна – „елитът” дрънка с оръжие и се кълне в „евроатлантическите ценности” (каквото и да значи това).

Огромната маса от хора има сериозни съмнения и опасения, че сега е времето да влизаме в еврозоната – „политическият елит” дружно заявява, че ще ни вкара вътре, колкото и да не искаме.

Естествено възниква въпросът колко време ще търпят хората очевидното разкъсване между „парламентарната демокрация” и „народната демокрация”. И каква форма ще приеме опитът да се наложи едната над другата.

– Има ли роля президентът в задълбочаването на политическото напрежение?

– Тук краткият отговор е – НЕ! Той играе напълно по правилата и никой не може да го обвини, че бонифицира едни или други. Освен това далеч не може да се говори за „задълбочаване на политическото напрежение”. Напротив, то намалява с времето и има осъзнаване от политическите играчи на реалностите (независима от яростните дитирамби на които сме свидетели от време на време).

See also  Голям пожар бушува край Габрово

– Набира ли скорост идеята за президентската република и откъде идва основният тласък за този дебат? Възможно ли е да си стигне до смяна на модела, след като и рейтингът на държавния глава ерозира?

– „Президентската република” е поредната „дъвка” (шарено балонче), която се подава на масите. Виждахме подобни и преди – република-монархия; свикване на Велико народно събрание; 100% мажоритарни избори и т.н.

В основата е идеята, че настоящата изборна система винаги ще произвежда шарени парламенти без мнозинство – съответно неустойчиви. И възниква гениалната идея да променим правилата и да въведем принципа „победителят взима всичко” (по света съществуват ред системи, които бонифицират най-силната партия – например гръцката система). И тъй като в момента президентът Радев е политикът с най-голям престиж, погледите се насочват към „президентската република” (любопитно, ако президент беше все още Плевнелиев, какво щеше да се предложи!)

Но всички тези идеи са просто клатене на въздуха без реална възможност нещо подобно да се случи в обозримо бъдеще!

– Идеята за помирение звучи примамливо, но откъде трябва да дойде тя, за да има желания ефект?

– Не мисля, че идеята за помирение звучи примамливо за масата от избирателите. Не само защото голяма част от тях не искат помирение, а искат „мъст”. Всъщност избирателите очакват партиите да се сбият, да си вадят кирливите ризи, да изобличават мошениците и крадците, да си гледат в ръцете и да се дебнат. Това е в интерес на избирателя! „Помирението” би било приемливо единствено като „въоръжено примирие” – от немай къде, защото няма победител, а държавата трябва да се управлява все пак. Но проблемът не е дали партиите ще успеят да се „помирят” помежду си (вероятно ще успеят). Проблемът е дали ще успеят да се помирят с обществото!

See also  Кошлуков захапа парламента: Ако се стигне до томбола за избор на председател, БНТ вече излъчваме тотото

– Ще успее ли едно експертно правителство да се справи с предизвикателствата, които идват по линия на геополитическите трусове или на България е нужно силно политическо лидерство на основата и на редовен кабинет?

– Суверенитетът на България, особено по отношение на „предизвикателствата, които идват по линия на геополитическите трусове”, е повече от съмнителен. Така че нито редовен кабинет основан на силно политическо лидерство, нито експертно (компромисно) правителство ще успее да се справи с предизвикателствата на все по-остро конфронтиращия се и милитаризиращ се свят. Може би едно компромисно експертно правителство би имало повече шанс да „шикалкави” между големите сили и да извади страната с по-малко поражения (за ползи и дума не може да става).

– Ще успеят ли местните избори да развържат възела на българската политика?

– Не. Местните избори ще покажат по-скоро слабостта на политическите партии. Според мен, успешни ще са по-скоро кандидатите, които внимателно се дистанцират дори от партиите които ще се обявят за подкрепящи ги. Голямата част от кандидатите ще търсят собствено лице вън от тясно партийната подкрепа.

Поставете оценка:

Оценка от 0 гласа.

Източник: