В есенната прогноза на Европейската комисия за развитието на икономиката ни до 2024 г. включително се открояват някои негативни тенденции. Потребителските настроения се влошават през третото тримесечие на 2022 г., което сочи стагнация в потреблението на домакинствата до края на годината. Очаква се това потребление да остане слабо през 2023 г. и след това да се повиши постепенно през 2024 г., тъй като инфлационният натиск би трябвало да отслабва. Важен фактор, който ще обуздае частното търсене, са предполагаемите по-високи лихви през следващите две години, пише “Дневник”.
До края на тази и през цялата следваща година растежът на износа ще се забави заради пониженото външно търсене и след това ще се възстанови през 2024 г. Това, на свой ред, ще се отрази на валутните приходи на България – дефицитът по текущата сметка ще се увеличи почти тройно (от 1.2% на 3% от БВП) през 2023 г. и след това ще продължи да расте до 3.2% от БВП през 2024 г. В сравнение с миналата година това е над 6 пъти увеличение.
Добрата новина е, че Еврокомисията не прогнозира рецесия в България. Според прогнозата икономическата експанзия се очаква да се забави през втората половина на 2022 г. и през 2023 г., преди малко по-високият растеж да се възобнови през 2024 г. Но реално ще се усети по-чувствително, защото става дума за забавяне от ръст от 7.6% миналата година на 3.1% през тази и едва 1.1% догодина, за да започне евентуално ускоряване през 2024 г. с 2.4% от БВП.
Прогнозата от Брюксел за ръст на икономиката през 2023 г. е малко по-лоша от тази на финансовото министерство в служебното правителство. Според оценката в София би трябвало догодина ръстът да е от 1.6% от БВП.
От Европейската комисия очакват положителен ефект за инвестициите от повишеното усвояване на фондовете на ЕС, особено по т.нар. План за възстановяване. Подготовката в България за изпълнение на реформи, политики и проекти обаче върви сравнително бавно.
В есенната прогноза се предвижда държавният дефицит на България да намалее до 3.4% от БВП през 2022 г. (от 3.9% миналата година), тъй като голяма част от мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията се компенсират от по-високи приходи. Дефицитът би трябвало да падне до 2.6% през 2023 г. и 2.5% през 2024 г.
През първата половина на 2022 г. българският БВП е нараснал с 4% на годишна база, подкрепен от силно представяне на износа. Но високата инфлация е натежала върху реалния разполагаем доход и е довела до забавяне на тримесечния растеж на потреблението на домакинствата до 0.5% в периода януари-март и 0.4% през април-юни. Ефектите от покачването на цените на енергията и храните постепенно намаляват, казват в Европейската комисия, и прогнозират, че тази година ще завърши с инфлация от 12.8%, след което през 2023 г. тя ще се намалее до все още високата 7.4% и 3.2% през 2024 г.