Новини от последния час | BGvesti.eu

BGvesti.eu – Новините днес от България и света, Бизнес, Борси, Шоу, Спорт, Технологии

2023 г. – годината на съдбовните избори за Турция

През тази година около 58 млн. турски избиратели ще могат да изразят волята си дали ще продължат да подкрепят президента Реджеп Тайип Ердоган

seo blog7
Снимка: Архив Ройтерс

Снимка: Архив Ройтерс

Турция навлезе в новата 2023 година с изключително важни събития. На 29 октомври 2023 година основаната от Мустафа Кемал Ататюрк Република Турция ще навърши 100 години и ще навлезе във второто си столетие. Пак през тази година около 58 милиона турски избиратели ще се явят на общи и президентски избори, за да изразят волята си дали ще продължат ли, или не с Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган, който управлява страната в продължение на 21 години без прекъсване. Изборите се очертава да бъдат важен тест и за опозицията, пише кореспондентът на БТА Нахиде Дениз. 

Изборите за президент и за Меджлиса (Великото национално събрание на Турция) по график трябва да се състоят на 18 юни. В последните седмици на 2022 година обаче се разгоряха горещи дебати по този въпрос. Според анализатори, ако се стигне до втори тур на президентските избори (което е твърде вероятно), той ще съвпадне със свещения мюсюлмански празник Курбан байрам, което може да стане повод за насрочване на по-ранна дата. Опозицията също настоява за по-ранни избори, тъй като след 6 април ще влезе в сила новият избирателен кодекс, който се смята, че обслужва интересите на управляващия Републикански алианс. За насрочване на предсрочни избори от парламента са необходими гласовете на най-малко 400 депутати.

Два дни преди Нова година в президентския дворец Бештепе се състоя среща на Реджеп Тайип Ердоган и лидера на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели, партньор на ПСР в Републиканския алианс. В медиите се появиха информации, че предмет на срещата е била датата на изборите. Появиха се и спекулации, в които се посочва датата 30 април. 

гръцки преводач Добрич

Мнение по повод тези дебати изрази Хамза Даг, заместник-председател на управляващата ПСР. “Нямаме друго решение за датата на изборите освен това, че ще се състоят на 18 юни. Ако все пак се стигне до различна ситуация, за това си има разпоредби в Конституцията и в изборното законодателство. Има два начина за насрочване на избори. Единият е, когато парламентът вземе решение с 360 депутати, а другото е разпускането на парламента от президента и насрочване на нови избори“, заяви той в телевизионно интервю.

See also  Половината мениджъри в ЦИЕ нямат планове за намаляване на емисиите на бизнеса си

Заслужава да се отбележи, че за пръв път отговорен представител на управляващата партия подсказа вероятност за разпускане на парламента и за предсрочни избори. По думите му ПСР следи внимателно дебатите в обществото и има разбиране, че месец юни, през който трябва да се проведат нормално изборите, съвпада с ваканцията за Курбан байрам и изпитната сесия.

„В централното ръководство все още не сме обсъждали такава ситуация. Но ако се стигне до ново, различно от досегашното решение, ще го споделим с обществеността”, каза той.

Засега единственият кандидат за президент на предстоящите избори е настоящият държавен глава Реджеп Тайип Ердоган, на чиято силна личност залага Републиканският алианс.

Приоритетите на опозицията, която се състои от шест опозиционни партии – Народнорепубликанската партия (НРП) на Кемал Кълъчдароглу, Добра партия на Мерал Акшенер, Партията на щастието на Темел Карамоллаоглу, Демократическата партия на Гюлтекин Уйсал, партията ДЕВА на Али Бабаджан и Партията на бъдещето на Ахмет Давутоглу – са в няколко посоки: провеждане на предсрочни избори, връщане към парламентарната система на управление, издигане на общ кандидат за президент. Въпроси, които се считат съдбовни както за бъдещето на Турция, така и за бъдещето на политическите лидери.

Въпреки че образно казано “изборите чукат на вратата“, прави впечатление неопределеността сред лидерите на опозицията по въпроса за кандидатурата за президент на страната, която да издигнат срещу Ердоган. Тази неопределеност води до различни спекулации.

Твърди се, че Мерал Акшенер е против евентуална кандидатура на лидера на НРП Кемал Кълъчдароглу и че предпочита Екрем Имамоглу, кмета на Истанбул, който бе осъден на 2 години и половина затвор за обида на високопоставени лица, или на Мансур Яваш, кмет на Анкара. “Ако бъде предложена кандидатурата на двамата, ние няма да я отхвърлим”, заяви тя неотдавна.  

See also  Войната и страхът от инфлация пълнят магазините за златни кюлчета

“Дойде времето да говорим за кандидата за президент на шестстранната маса (така популярно се нарича опозицията, понеже лидерите заседават на кръгла маса в израз на равнопоставеност-б.а). Това трябва да стане на заседанието, което ще проведем на 5 януари”, заяви лидерът на Партията на щастието Темел Карамоллаоглу пред Хабертюрк.

Коментирайки различията между опозиционните лидери по въпроса за кандидата или кандидатите за президент, той заяви: “Невежество е да се твърди, че искаме Имамоглу или Мансур Яваш или че ако някой от тях стане кандидат, той със сигурност ще спечели. Те подценяват политическото минало, финансовите и юридическите възможности на Ердоган. Ердоган би ги разбил като булдозер.”

В същото време той посочи, че “ако президентът Ердоган се кандидатира за президент, гласовете за него няма да надхвърлят диапазона от 42-43 процента. А рейтингът на Републиканския алианс ще бъде по-нисък и вероятно ще изгубят мнозинството в парламента. При тази ситуация конституционните поправки може бързо да се извършат, но трябва да се осигури съгласие”, прогнозира той.

“Въпреки че правителството и опозицията правят своите сметки за спечелване както на президентските избори, така и на мнозинството в парламента, възможно е електоратът да поиска да си поделят властта. В такъв един контекст, ако Ердоган спечели президентските избори, е възможно той да загуби мнозинството в парламента. В такъв случай, въпреки че ще има право да издава укази, парламентът ще има правомощието да контролира тези решения или да приема закони по същите въпроси”, коментира анализаторката Айше Сайън.

Източник: