На фона на мрака на енергийната криза в Европа се появява тиха увереност. Цените на природния газ падат, докато резервоарите за съхранение се пълнят. Търсенето намалява, подпомогнато от времето. Преминаването през зимата, без да се разчита на газа на Владимир Путин, изглежда постижимо, пише в свой анализ Лионел Лоран за Bloomberg.
Оптимизмът е такъв, че дори след последните болезнени данни за инфлацията в еврозоната икономистите си представят по-мек спад. Миналата седмица Bloomberg Economics изложи възможността дори плитка рецесия да бъде избегната, ако разходите за енергия продължат да падат и късметът остане на страната на политиците.
Но увереността не трябва да се превръща в самодоволство.
Огромните разходи и усилия в подготовката за зимата показват степента, в която Европа все още плаща цената за зависимостта си от руския газ, който някога представляваше 40% от доставките на Европейския съюз; нивото вече е под 20%.
Стремежът да се запълнят газохранилищата преди зимата изискваше борба за максимизиране на алтернативните източници – от Норвегия до Обединените арабски емирства – на цени по време на война. Изчисления на Бен Макуилямс от базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, използвайки средни цени на газа от 140 евро за мегаватчас, предполага, че общата стойност на допълнителния газ в хранилищата в ЕС между 1 април и 31 октомври е 107 милиарда евро.
Това е голяма сума, еквивалентна на около два пъти общата помощ на САЩ за Украйна досега. Опасността е сметката за следващата година да се окаже още по-висока.
Една студена зима може да изчерпи напълно съществуващите запаси и да постави началото на нова надпревара за пълнене на резервоари отначало, само че този път потенциално без 15%-20% доставка от Русия.
“Цените за следващото лято са много високи, отразявайки риска складираните количества да бъдат изразходвани тази зима”, казва Анис Ганболд, ръководител на изследванията за глобалните енергийни пазари в Aurora Energy Research в Обединеното кралство. (Само около 10% от съхранявания газ е под пряк контрол на държавни служители.)
“Тази криза трябва да сигнализира за края на самодоволството по отношение на това как консумираме енергия”, казва Джак Шарпълс от Оксфордския институт за енергийни изследвания.
Тази година Европа показа възхитителна готовност да плати цената на миналите си грешки. Но трябва да направи повече. Цената на зависимостта беше около 100 милиарда долара – не искаме да знаем колко висока е цената на самодоволството.
Целият анализ – на сайта на Bloomberg TV Bulgaria