Въпреки бушуващата над 10 месеца война мирът е възможен – ако западните страни дадат своя принос, смята Волфганг Ишингер
След два месеца войната в Украйна ще е продължила вече една година. Ако добавим анексирането на Крим и конфликта в Донбас от 2014 г. насам, тази война в центъра на Европа скоро ще продължи девет години – твърде дълго, с твърде много цивилни жертви и поражения. Затова въпросът как и кога тази война ще бъде окончателно прекратена е още по-належащ.
Следващите десет точки са от различно стратегическо, военно или хуманитарно значение, но всички те ще играят роля в търсенето на мир за Украйна, пише в свой коментар за германския всекидневник Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността.
Волфганг Ишингер
Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността, е човекът на германската политика за сигурност, който веднъж годишно събира на една маса големи политически имена в Мюнхен. Ишингер е роден през 1946 г. в Бойрен, Баден-Вюртемберг. Следва право в Бон, Женева и Харвард. Работи като дипломат, бил е посланик на Германия във Вашингтон и Лондон. През 2008 г. поема ръководството на Мюнхенската конференция по сигурността от Хорст Телчик и засилва международното ѝзначение.
Първо, преди всичко се нуждаем от кристално ясна западна стратегическа цел, от ясен наратив. Това може да е нещо подобно на следното: Ако Русия успее да продължи нападението си срещу Украйна в нарушение на международното право, сигурността не само на другите съседи в региона, но и на цяла Европа ще бъде поставена под въпрос.
Украйна защитава своя суверенитет, свобода и независимост в съответствие с Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки: границите в Европа не трябва да се променят едностранно и с военна сила. Ето защо в интерес на всички държави членки на ЕС и НАТО, е да защитават правото на Украйна да съществува и да ѝ помагат да се противопостави на руската агресия.
Второ, когато тази война приключи, тя не трябва да предизвика замразен конфликт. Не трябва да позволяваме на Европа да живее постоянно в режим на война. Тази война трябва да приключи с мир, а не с несигурно въоръжено примирие, което очаквано ще бъде нарушавано отново и отново, пише още Ишингер.
Трето, колкото по-дълго продължава войната, толкова повече жертви се дават, толкова повече страдания се понасят, толкова повече омраза се разпалва. Ето защо в интерес на цяла Европа е тази война да бъде прекратена възможно най-скоро.
Четвърто, в края на тази война Русия трябва да бъде подведена под отговорност за военни престъпления и нарушения на международното право. Украйна трябва да получи компенсация за нанесените щети, включително с помощта на средствата, създадени от замразяването на руските валутни резерви в централните банки и конфискацията на големи активи на руски олигарси.
На пето място, след тази агресивна война в Украйна вече не може да има място за неутралитет. Решението на досега неутрални държави като Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО говори ясно за това. Следователно членството на Украйна в НАТО трябва да остане в дневния ред на Северноатлантическия алианс, дори ако такова членство не изглежда осъществимо в близко бъдеще.
Шесто, трябва да се отхвърли стратегията за дезинтеграция и фрагментация на Руската федерация. Разпадането на най-голямата държава на земята може да има неизчислими и хаотични последици, да не говорим за въпроса за контрола върху многобройните руски ядрени оръжия.
Седмо, докато Украйна не може да получи членство в НАТО, въпросът за гаранциите за сигурност ще бъде основен за всяко мирно споразумение. Два елемента трябва да играят роля за това: На първо място Украйна трябва да разполага с военно оборудване в дългосрочен план, за да може успешно да възпре всеки агресор.
На второ място САЩ, Обединеното кралство и Франция, като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и ядрени сили, могат и трябва да предоставят двустранни гаранции за сигурност, които биха могли да осигурят на Украйна почти същата сигурност като официалното членство в НАТО.
Осмо, сигурността на Украйна и на Европа като цяло е немислима в дългосрочен план, ако към политиката на военна сила и възпиране не се добави идеята за помирение и разбирателство. Ето защо, когато се обмисля бъдещата евроатлантическа архитектура за сигурност, е важно да се предвиди място и за Русия.
Девето: Що се отнася до времето на евентуалните бъдещи преговори, от решаващо значение е Москва да осъзнае, че няма да може да постигне по-нататъшен напредък или да спечели позиции чрез използване на военна сила. Ето защо от решаващо значение ще остане да продължим и да засилим подкрепата за Украйна и да я въоръжим с повече средства за противовъздушна отбрана, а също и със западни танкове.
Десето: За Украйна в крайна сметка може да се окаже релевантен въпросът дали и доколко възстановяването на страната може да бъде по-важно от повторното завладяване на останалите части от територията, все още окупирани от Русия. Такова съображение може да бъде направено само от самото украинско правителство. Но западните правителства не трябва да избягват съвместната дискусия. Техните гаранции за сигурност и обещания за помощ биха могли да допринесат за това пътят към мирен компромис за Украйна да стане възможен и жизнеспособен.