Търсим варианти за компенсиране на болниците заради високите цени на топлоенергията и електроенергията, включително преостойностяване на някои клинични пътеки. Това съобщи в отговор на въпрос от народния представител проф. Асен Балтов здравният министър Асена Сербезова.
Тя припомни, че в края ноември 2021 г. са били осигурени 10 млн. лв. за допълнителните разходи на лечебните заведения. Друга мярка, макар и косвена, е програмата за компенсация на небитовите крайни потребители на електроенергия, посочи проф. Сербезова и допълни, че 196 болници са получили допълнителни средства заради увеличените разходи за кислородолечение през декември миналата година.
Подготвя се и проект за изменение на Наредба 3, с което се увеличават средствата за спешна медицинска помощ за пациенти, които не се хоспитализират в лечебното заведение, където тя е извършена, както и за медицинска експертиза.
“Чудесно е, че ще се увеличат, но проблемът е, че болниците не произвеждат, няма как да вдигнат цената на клиничните пътеки или да изискват доплащане. Болниците имат нужда от 100% компенсация, тъй като има риск от намаляване на заплатите, за да могат да си платят сметките”, репликира Балтов и посочи, че в момента разходите за отопление и ток на малка общинска болница достигат до 40% от приходите ѝ.
Овладяването на пандемията и напредването на ваксинационната кампания бяха сред останалите въпроси, които депутатите зададоха на здравния министър. Министър Сербезова съобщи, че предстои да бъде представена нова комуникационна стратегия, насочена към опита на хора, които са се ваксинирали, на хора, страдащи от хронични заболявания, които също са се ваксинирали, на ваксинирани бременни, на хора с пост ковид синдром, посочи тя.
По повод готовността на страната за новата COVID вълна здравният министър съобщи, че в подготвения план се предвиждат различни мерки при 60 на сто заетост на болничните легла, при 70 на сто, при 80 на сто, като има няколко дни период, в който хората да могат да се подготвят преди да се наложат нови мерки, обясни тя. Нивата на заетост се следят на областно ниво, допълни тя.
България продължава да е на едно от последните места по ваксинация срещу коронавирусната инфекция в Европейския съюз – с около 30 на сто, добави министър Сербезова.
Въпрос за недостига на медикаменти постави депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов, който попита какво предприема здравното министерство за осигурява на пулмикорд, нискомолекулярни хепарини, вентолин и бромхексин.
Министър Сербезова съобщи, че пулмикрод е в списъка на лекарствата с временна забрана за износ. Тя посочи, че са доставени 51 564 опаковки от препарата, има налични количества, а през първото тримесечие на 2022 г. ще бъдат доставени общо около 46 000 опаковки. По-сериозен е проблемът с преустановените продажби на вентолин, където се търси алтернативен вариант за замяна на медикамента, който ще бъде препоръчан от експертен съвет.
Лекарството бромхексин също е в списъка с временно забранените за износ препарати и през последните седмици няма сигнали за липсата му, съобщи министър Сербезова.